Все натискам копчета…И тръгвам.

         Все натискам копчета…И тръгвам.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Скърца оттегчено асансьора.

По етажите е все едно и също.

Тапицирани врати, мушката, хора.

Само номерата са различни.

Хей така, се скитам с асансьора

даже не надолу и нагоре,

сам измислям си посоките…

Мислих си, че блокът е огромен

и натисках копчета възторжено.

Тръгваше кабинката и спираше.

Качваше поредните ми спътници.

Аз им плачех и ги молех…

Те ми кимаха усмихнато,

после слизаха забързани.

Сам оставах в кабината.

Асансьорът пак ме водеше.

Тапицирани врати, мушката, хорица.

Изхода не случих да намеря.

За къде пътувам още, Господи?

Искам някъде да сляза.

Пък дори между етажите.