Все по-често се усмихвам на хората
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Все по-често се усмихвам на хората.
И те се усмихват, и става топло и хубаво.
Докосвам с ръка и небето, и слънцето.
Открих, че по тревата сутрин имало капчици.
И че залезът е красив, и някак-тържествен е.
Че смъртта е живот, а и двете-красиви са.
И че Тебе те има.
© Светослав Иванов All rights reserved.
