Във тази нощ, когато мокър сняг...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Във тази нощ, когато мокър сняг
полепва по крилата, тегне, цапа
и ангелите бели
над теб кръжат, объркани и неми...
Във тази нощ, когато вятър драска
в прозорецът ми съска зли прокоби...
И скитникът с усмивка, премръзнал гасне
на пейката във парка, прегърнал някой спомен...
И всичко свято и красиво
- изчезва:
мокър сняг и вятър, страшно,
затрупано от безразлично бяло.
Във тази нощ
-разкаян,
страдащ.
На вятър стон,
въздишка плаха...
Отново аз те благославям.
© Светослав Иванов All rights reserved.
