Въздъхна вятър...Свечери се...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Въздъхна вятър... Свечери се.
И сенките протегнаха големи длани.
Все още врял е каменния град.
Но птиците са в клоните и си говорят!
Започнаха като звезди, прозорци да премигват.
Задрънкаха и вилици, и чаши.
Домакините ще мият после... И ще лягат.
Ще падне нощ... Облегнат на балкона
ще гледам бялата луна... И ще те обичам!
© Светослав Иванов All rights reserved.
