Jul 2, 2005, 8:59 PM

Вземи ме ветре

  Poetry
125 0 0
Вземи ме ветре на крилата си,
отнеси ме далече от тук,
вече се давя в сълзите си,
а в гърдите тежи напиращ вик.

Ветре, чуваш ли безмълвния,   
безмълвния вик на сърцето.
Чуваш ли стенанието на душата,
като изгубено дете аз плача в тишината.

Плача, ридая без вик, без надежда.
Плача и стена-самотна ранена.
Плача и стена, какво да направя.
Пътя не виждам, а как да забравя.

Отнеси ме ветре далече от спомена,
от рани кървящи от болката смазваща,
от мисълта, че съм обречена,
тебе ветре да гоня, а себе си да не намирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейни Тод All rights reserved.

Comments

Comments