Вземи ме ветре
Вземи ме ветре на крилата си,
отнеси ме далече от тук,
вече се давя в сълзите си,
а в гърдите тежи напиращ вик.
Ветре, чуваш ли безмълвния,
безмълвния вик на сърцето.
Чуваш ли стенанието на душата,
като изгубено дете аз плача в тишината.
Плача, ридая без вик, без надежда.
Плача и стена-самотна ранена.
Плача и стена, какво да направя.
Пътя не виждам, а как да забравя.
Отнеси ме ветре далече от спомена,
от рани кървящи от болката смазваща,
от мисълта, че съм обречена,
тебе ветре да гоня, а себе си да не намирам.
отнеси ме далече от тук,
вече се давя в сълзите си,
а в гърдите тежи напиращ вик.
Ветре, чуваш ли безмълвния,
безмълвния вик на сърцето.
Чуваш ли стенанието на душата,
като изгубено дете аз плача в тишината.
Плача, ридая без вик, без надежда.
Плача и стена-самотна ранена.
Плача и стена, какво да направя.
Пътя не виждам, а как да забравя.
Отнеси ме ветре далече от спомена,
от рани кървящи от болката смазваща,
от мисълта, че съм обречена,
тебе ветре да гоня, а себе си да не намирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени