Gigito (Геновева Ганева) Gigito (Геновева Ганева)
89
Apr 30, 2006, 7:42 PM

За онзи ден,когато плаках...

  Poetry
171 0 48
Днес отново ще отида
на нашето място в парка...
На камъка стар,
от далече невидим,
ще поседна самичка за малко...
И ще чувам шумът на листата,
на клоните, от вятъра движени...
Ще забия поглед в земята...
Сълзите ще почнат да капят,
ще говоря на тишината и
ще си мисля за тебе...
Господи, тъй силно ми липсваш...
...
А после ще се сетя,
че реалността чака да се вдигна...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Ганева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    Това чака реалността от нас - каквото и да се случи, да се вдигнем и да продължим напред. Такава е линията на живота. /6/
  • Asko (Анастас Анастасов)
    Asko (Анастас Анастасов)
    Перфектно,пресъздадено състояние!
    Спомена,тъгата,болката и признанието са много добре балансирани!
    И страхотния финал!!!
    Освен таланта да пишеш,притежаваш и силата да започваш отначало!

    Поздрави!!!
  • Stupido (Желю)
    Stupido (Желю)
    Тю, това дете е много арно! Я сам ти казал, пиши и не спирай! 6,тако!
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Естествено, че ми харесва! Иначе щях на плача
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)