За онзи ден,когато плаках...
Днес отново ще отида
на нашето място в парка...
На камъка стар,
от далече невидим,
ще поседна самичка за малко...
И ще чувам шумът на листата,
на клоните, от вятъра движени...
Ще забия поглед в земята...
Сълзите ще почнат да капят,
ще говоря на тишината и
ще си мисля за тебе...
Господи, тъй силно ми липсваш...
...
А после ще се сетя,
че реалността чака да се вдигна...
на нашето място в парка...
На камъка стар,
от далече невидим,
ще поседна самичка за малко...
И ще чувам шумът на листата,
на клоните, от вятъра движени...
Ще забия поглед в земята...
Сълзите ще почнат да капят,
ще говоря на тишината и
ще си мисля за тебе...
Господи, тъй силно ми липсваш...
...
А после ще се сетя,
че реалността чака да се вдигна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
