Jan 13, 2006, 10:44 PM

Залез

  Poetry
124 0 4
А умираше слънцето бавно
пред очите ни в лятната вечер
като гаснеща огнена лава,
като миг от безкрайната вечност.

А умираше слънцето тихо
и пред него крилото на птица
като сянка безшумна премина,
като черна огромна зеница.

А умираше слънцето тъжно
като кораб заседнал в небето.
И потъна в оловния дъжд,
но после в алена диря просветна.

А умираше слънцето нежно
с хладината на ласка вечерна-
като път извървян без надежда,
като обич от теб недарена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Краси Божилова All rights reserved.

Comments

Comments