Залез
А умираше слънцето бавно
пред очите ни в лятната вечер
като гаснеща огнена лава,
като миг от безкрайната вечност.
А умираше слънцето тихо
и пред него крилото на птица
като сянка безшумна премина,
като черна огромна зеница.
А умираше слънцето тъжно
като кораб заседнал в небето.
И потъна в оловния дъжд,
но после в алена диря просветна.
А умираше слънцето нежно
с хладината на ласка вечерна-
като път извървян без надежда,
като обич от теб недарена...
пред очите ни в лятната вечер
като гаснеща огнена лава,
като миг от безкрайната вечност.
А умираше слънцето тихо
и пред него крилото на птица
като сянка безшумна премина,
като черна огромна зеница.
А умираше слънцето тъжно
като кораб заседнал в небето.
И потъна в оловния дъжд,
но после в алена диря просветна.
А умираше слънцето нежно
с хладината на ласка вечерна-
като път извървян без надежда,
като обич от теб недарена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Божилова Всички права запазени
