Защото съм безсънен...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Защото съм безсънен... Призори
понякога пристъпвам към леглата
на двете ми деца... И гледам ги.
Дъхът си спирам, за да спят спокойни.
Красиви са... Приличат ми на ангели!
И без да мисля, ги прекръствам тихо.
И става мило... Ето, че безсмъртен съм
щом те ми се усмихват във съня си.
© Светослав Иванов All rights reserved.
)