Затова...
Не мога да спра да мисля за теб,
всеки час е страдание.
Не мога да бъда далече от теб-
това е моето наказание.
Всяка минута е миг отчужден,
всяка секунда оттеква във мен.
И взирам се в образ-далечен и сив
мъничко тъжен,макар и красив.
Това ли си ти или е сън заблуден,
който илюзии храни във мен.
Ела,събуди ме от тази измама!
Светът,докажи ми,че е място за двама.
И заедно ще тръгнем по трънливия път
животът дори да е пълен със скръб,
когато си близо страхът е далече,
знай,любовта закриля ни вече!
© Елица Иванова All rights reserved.
