Apr 26, 2005, 10:00 PM

Затворих вратата

  Poetry
201 0 8

И пак ще изсъхнат сълзите –<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

солени пътеки върху плътта,

ще затворя с болка очите,

нямам какво да ти кажа сега.

 

Студено и страшно, и тихо

остави след теб мисълта,

затворих вратата и никой

не искам да мине през тази врата.

 

Не искам да чувам гласа ти,

страхувам се от любовта,

която не стана на спомен,

нито на прах, нито на стъкълца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не пиша заради оценките и не ме вълнуват, пък и стара истина е, че колкото е по-красиво едно стихотворение, толкова повече болка се крие в сърцето. Благодаря ти много за поздравите и подкрепата, защото съм сигурна, че е искрена.
  • Безкрайно душевно и малко болезнено , навява ми мъничко печал и мъничко тъга ... Красиво е като теб . 6 от мен .
  • Страхотна са всичките ти творби! Някой те оценява ниско и съм сигурна че е нарочно със зла умисъл защото не виждам оставена градивна критика, а стиховете са страхотни. Но хубавото и истинското си личи отдалече, не може да се скрие Не им се връзвай!
  • пак браво
  • Не пиша заради оценките и не ме вълнуват, пък и стара истина е, че колкото е по-красиво едно стихотворение, толкова повече болка се крие в сърцето. Благодаря ти много за поздравите и подкрепата, защото съм сигурна, че е искрена.