26 abr 2005, 22:00

Затворих вратата

  Poesía
200 0 8

И пак ще изсъхнат сълзите –<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

солени пътеки върху плътта,

ще затворя с болка очите,

нямам какво да ти кажа сега.

 

Студено и страшно, и тихо

остави след теб мисълта,

затворих вратата и никой

не искам да мине през тази врата.

 

Не искам да чувам гласа ти,

страхувам се от любовта,

която не стана на спомен,

нито на прах, нито на стъкълца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не пиша заради оценките и не ме вълнуват, пък и стара истина е, че колкото е по-красиво едно стихотворение, толкова повече болка се крие в сърцето. Благодаря ти много за поздравите и подкрепата, защото съм сигурна, че е искрена.
  • Безкрайно душевно и малко болезнено , навява ми мъничко печал и мъничко тъга ... Красиво е като теб . 6 от мен .
  • Страхотна са всичките ти творби! Някой те оценява ниско и съм сигурна че е нарочно със зла умисъл защото не виждам оставена градивна критика, а стиховете са страхотни. Но хубавото и истинското си личи отдалече, не може да се скрие Не им се връзвай!
  • пак браво
  • Не пиша заради оценките и не ме вълнуват, пък и стара истина е, че колкото е по-красиво едно стихотворение, толкова повече болка се крие в сърцето. Благодаря ти много за поздравите и подкрепата, защото съм сигурна, че е искрена.