Nov 5, 2005, 4:23 PM

Завръщане

  Poetry
203 0 10
на Р.С.

Ако в измислените светове
спасение не можеш да намериш,
върни се в себе си, дете си
още там с мечти неосквернени,
които са обречени на сбъдване….
На пистата на своя първи полет
едно перо от ангел си забравила,
а свиреше със него на цигулка
обречено при всяко пълнолуние…
Забрави ли онази лунна приказка,
която подари ми на разсъмване,
написана с мастило от звезди?... 
Виж,  още луната чака своята соната
и образа си всяка нощ рисува
по гладката и черна твърда кожа
на нечие замлъкнало пиано,
и моли го със бледи неми устни
сълзата във окото и да върне…
Душата ти тежи от ноти счупени,
изгубили мечтата си за песен,
но там, където песента се връща,
едно перо от ангел се белее…


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • с много чувство е написано...затова 6
    БРАВО!!
  • Удоволствие беше да го прочета
  • Страсхно много ми харесва написаното от теб.Вложени са много красиви чувства.
  • Много е хубаво!
  • Благодаря на всички. Този стих е поетичен отговор на едно прекрасно стихотворение на osi4kata-Руми Симова "Потърсих". Ще си позволя да го цитирам, дано не ми се разсърди!!!
    Потърсих
    във измислените
    светове
    спасение и
    още нещо,
    но не намерих.
    Костеливите ръце
    на самотата
    (сивоока вещица)
    притиснаха ме
    във една дъга
    на тъжния
    порочен кръг...
    Изгубих усет
    за реалността.
    Цигулката,
    с пречупен лък,
    замлъкна...
    Закърняха струните.
    Изгубих се. И пътят ми назад
    обрасна в храсти,
    и безлуние.
    А ТАМ ДАЛЕЧ КАМБАНИТЕ ЗВЪНЯТ...