5 nov 2005, 16:23

Завръщане

  Poesía
201 0 10
на Р.С.

Ако в измислените светове
спасение не можеш да намериш,
върни се в себе си, дете си
още там с мечти неосквернени,
които са обречени на сбъдване….
На пистата на своя първи полет
едно перо от ангел си забравила,
а свиреше със него на цигулка
обречено при всяко пълнолуние…
Забрави ли онази лунна приказка,
която подари ми на разсъмване,
написана с мастило от звезди?... 
Виж,  още луната чака своята соната
и образа си всяка нощ рисува
по гладката и черна твърда кожа
на нечие замлъкнало пиано,
и моли го със бледи неми устни
сълзата във окото и да върне…
Душата ти тежи от ноти счупени,
изгубили мечтата си за песен,
но там, където песента се връща,
едно перо от ангел се белее…


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с много чувство е написано...затова 6
    БРАВО!!
  • Удоволствие беше да го прочета
  • Страсхно много ми харесва написаното от теб.Вложени са много красиви чувства.
  • Много е хубаво!
  • Благодаря на всички. Този стих е поетичен отговор на едно прекрасно стихотворение на osi4kata-Руми Симова "Потърсих". Ще си позволя да го цитирам, дано не ми се разсърди!!!
    Потърсих
    във измислените
    светове
    спасение и
    още нещо,
    но не намерих.
    Костеливите ръце
    на самотата
    (сивоока вещица)
    притиснаха ме
    във една дъга
    на тъжния
    порочен кръг...
    Изгубих усет
    за реалността.
    Цигулката,
    с пречупен лък,
    замлъкна...
    Закърняха струните.
    Изгубих се. И пътят ми назад
    обрасна в храсти,
    и безлуние.
    А ТАМ ДАЛЕЧ КАМБАНИТЕ ЗВЪНЯТ...