Завръщане
След дългото отсъствие се връщам
в изстиналата малка стая...
Навън вилнее буря и превръщам
във сетна спирка къщицата стара.
Във тъмното съмненията скрила,
на прага на гримираното време,
слова загубила, очи закрила,
безропотно очаквам да ме вземе
невидимото тайнство на всемира,
в което ролята си репетирам,
забравяйки понякога словата,
забравяйки помалко да умирам.
Когато театрално или не
животът с острието ме прониже,
тогава се усещам, че боли
и зъбите си стискам. Ненавиждам
това, че съм безропотно безсилна
по пътя на поредното лавиране.
Надеждата ми равна е на нула.
Наградата – надежди да събирам.
След тъжния финал на всяка нежност,
юмруци стиснала тъй както зная,
по острието на поредна неизбежност
за себе си започвам да гадая.
в изстиналата малка стая...
Навън вилнее буря и превръщам
във сетна спирка къщицата стара.
Във тъмното съмненията скрила,
на прага на гримираното време,
слова загубила, очи закрила,
безропотно очаквам да ме вземе
невидимото тайнство на всемира,
в което ролята си репетирам,
забравяйки понякога словата,
забравяйки помалко да умирам.
Когато театрално или не
животът с острието ме прониже,
тогава се усещам, че боли
и зъбите си стискам. Ненавиждам
това, че съм безропотно безсилна
по пътя на поредното лавиране.
Надеждата ми равна е на нула.
Наградата – надежди да събирам.
След тъжния финал на всяка нежност,
юмруци стиснала тъй както зная,
по острието на поредна неизбежност
за себе си започвам да гадая.
© Ели Господинова All rights reserved.
