Завръщане
След дългото отсъствие се връщам
в изстиналата малка стая...
Навън вилнее буря и превръщам
във сетна спирка къщицата стара.
Във тъмното съмненията скрила,
на прага на гримираното време,
слова загубила, очи закрила,
безропотно очаквам да ме вземе
невидимото тайнство на всемира,
в което ролята си репетирам,
забравяйки понякога словата,
забравяйки помалко да умирам.
Когато театрално или не
животът с острието ме прониже,
тогава се усещам, че боли
и зъбите си стискам. Ненавиждам
това, че съм безропотно безсилна
по пътя на поредното лавиране.
Надеждата ми равна е на нула.
Наградата – надежди да събирам.
След тъжния финал на всяка нежност,
юмруци стиснала тъй както зная,
по острието на поредна неизбежност
за себе си започвам да гадая.
в изстиналата малка стая...
Навън вилнее буря и превръщам
във сетна спирка къщицата стара.
Във тъмното съмненията скрила,
на прага на гримираното време,
слова загубила, очи закрила,
безропотно очаквам да ме вземе
невидимото тайнство на всемира,
в което ролята си репетирам,
забравяйки понякога словата,
забравяйки помалко да умирам.
Когато театрално или не
животът с острието ме прониже,
тогава се усещам, че боли
и зъбите си стискам. Ненавиждам
това, че съм безропотно безсилна
по пътя на поредното лавиране.
Надеждата ми равна е на нула.
Наградата – надежди да събирам.
След тъжния финал на всяка нежност,
юмруци стиснала тъй както зная,
по острието на поредна неизбежност
за себе си започвам да гадая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Господинова Всички права запазени
