ЗНАЕШ..ДО СМЪРТ МЕ БОЛИ
Знаеш,че до смърт ме боли,
но все пак
нека сама да си тръгна.
Ноща безпощадно лети,
часовника стелките забърза,
хотелската стая отдавна мълчи
и отекват само в мислите
стъпките ми,
ето...
обличам се и си тръгвам..
Знаеш,че до смърт ме боли,
но ако не аз,
то ти ще си идеш-
нали навън
живота спокойно върви
и с пръстена златен
към нея
винаги ще те крепи...
нищо,
че мен до смърт ме боли..
© Тони Димитрова All rights reserved.
