Jul 15, 2006, 9:22 PM

Зрънца на времето

  Poetry
118 0 6

От шапката войнишка <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

падна петолъчката –

политна,

като пламъче червено,

събрало милионите зрънца

на времето,

за да ги слее

с чернозема.

 

Земя –

попила скърби и неволи.

Земя –

попила горести и мъка;

опънати ли са тетивата

на лъка –

не ще посмей врагът

да беси,

коли!

 

Зрънца сме ний –

зрънца сме в теб посети

и всяко зрънце

знае своят корен,

запазил в нивата

през вековете,

стъблото

на нрава си,

непокорен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зрънца сме - да -
    посети сме небрежно
    в природата изчистена
    и подредена.
    И чакаме да изкласим -
    с надежда -
    в стебла от истински стремежи.

    Винаги се надявай, за да ти се случи!
  • Много добре! /6/
  • Лирично - патриотично
    Родолюбиво - поетично

    Поздрав за устрема ти днес
    Усмивка
  • Зрънца сме - да -
    посети сме небрежно
    в природата изчистена
    и подредена.
    И чакаме да изкласим -
    с надежда -
    в стебла от истински стремежи.

    Винаги се надявай, за да ти се случи!
  • Много добре! /6/