Зрънца на времето
От шапката войнишка <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
падна петолъчката –
политна,
като пламъче червено,
събрало милионите зрънца
на времето,
за да ги слее
с чернозема.
Земя –
попила скърби и неволи.
Земя –
попила горести и мъка;
опънати ли са тетивата
на лъка –
не ще посмей врагът
да беси,
коли!
Зрънца сме ний –
зрънца сме в теб посети
и всяко зрънце
знае своят корен,
запазил в нивата
през вековете,
стъблото
на нрава си,
непокорен.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Винаги се надявай, за да ти се случи!
