Poetry
Разрушител 🇧🇬
И тъжно ми е,и страшно,и тиха е мойта печал.
Как за толкова малко време успя да превърнеш всичко в кал?
Не те ли задушава,не те ли кара да се чувстваш клошар?
А аз подобно на него търся нещо останало от нашата любов. ...
Мамо, прости ми 🇧🇬
Затварят се и хиляди врати.
Остават само лицата помрачени,
остават и изгубени мечти.
Къде си?! Почакай, нека времето да спра! ...
Мойта стая 🇧🇬
Заповядай и не се плаши.
Какво си мислиш даже не гадая.
Твойте думи са лъжи.
Протегни ръка към тази мраморна ръка. ...
Среднощни Терзания 🇧🇬
За нея 🇧🇬
Тя идва отново и отново
във моя живот сломен
със сила голяма да всява раздори
любовта вечна в безкрайни простори. ...
Мисли на една осъдена 🇧🇬
Задавам си въпроси след въпроси, но студено е моето сърце.
То се обгърна от лед - защитен механизъм - от болка и тъга.
Но понякога само от твоя поглед и леда се разтопява веднага.
Не искам. Опитвам се да го запазя за да живея, а не да горя. ...
Като птица 🇧🇬
ти, мое сърце – ти си свободен,
като фениксът възкръснал от жарта.
Летиш ... обикнал небесната шир,
аз гледам, взирам се във сините простори ...