Poetry
Елегия 🇧🇬
да не продадеш душата си на някого,
или разумното е да се подчиниш,
за да можеш да не падаш, да вървиш.
Колко много битки са останали ...
* * * 🇧🇬
със вятъра танцуват жълтите листа и падат във нозете,
самотен паркът е – ни лай на кучета, ни глъчка на деца,
и ето го морето, към него бяхме тръгнали със теб, нали...
Морето е най-синьо през октомври, няма кой да го размъти, ...
Не бягай от злото 🇧🇬
Всичко край мен умира 🇧🇬
Любовта 🇧🇬
В очакване на... 🇧🇬
Моля те 🇧🇬
* * * 🇧🇬
сочено с усмивката на слънчевия лъч.
Минувачи поглеждаха и, заразени от радост,
с усмивка продължаваха по криволичещия път.
На свой ред и аз погледнах в далечината, ...