ДА УБИЕШ ЩЪРКЕЛ

                 ДА УБИЕШ ЩЪРКЕЛ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

         -Ще го махнеш!- опитах се гласът ми да звучи спокойно, но нещо драскаше...Като стара грамофонна плоча.

Запалих пак цигара, трябваше да правя нещо с ръцете си, защото ми беше много напрегнато. Мила мълчеше, обърната с гръб към мен.Гледаше през прозореца, виждах само сините кълба дим, около главата и.

            -И престани да пушиш!...Нали майка искаш да ставаш…

Мила ми хвърли кос поглед през рамо. Беше облечена с онази блузка, с деколтето, гърдите и се очертаваха сластно…

            -На тебе какво ти пука…Нали, ти не го искаш?

            -Я се обърни, и не ми дръж такъв тон, че…

            -Че какво?...Ще ме пребиеш ли?

            -Ще те пребивам…Гледай, колко проста си само!- от яд, чак гласът ми трепереше.

Какъв номер само!

Само, само това липсваше сега…Ония, от фирмата, потвърдиха, остана да събера някой лев още, да платя, и замина…

Ама така е то- като не върви, не върви!...

То лошото, казват хората, само не идва.

Мила се протегна и угаси цигарата си.

Обърна се към мен, сега виждах очите и- големи и влажни.

“Като на животно!”- кой знае защо, си помислих, и от това ми стана още по-гадно.

Трябваше да я разкарам отдавна.

Само проблеми, само нерви с нея…

Нямам нерви вече, нищо нямам, а сега и това…

            - Слушай Мила, дай да се разберем като хората…Няма да се караме за глупости сега…

            -Не са глупости…Дете е това…наше дете.

            -Знам го това, знам…Слушай ме сега, внимателно ме слушай…Знаеш какво сме си говорили с теб, знаеш какви планове имаме…

            -Ти имаш планове, аз нямам.

            -Айде сега!...Виж, Мила, не искам да говорим по този начин…Нека се успокоим и да решим какво правим…Знаеш, че те обичам, знаеш го хубаво, нали…Я ме погледни и ми кажи- нали знаеш…обичам те?!

Мълчеше.

И ме гледаше втренчено.

Гадно, гадно…

Не бях подготвен за такъв разговор, не съм готов, а тя ме хвана тъкмо сега…Неподготвен. Тя е виновна, за всичко тя е виновна. Никога нищо не съм обещавал. Приказвали сме си…ама това не е сериозно. Имам други планове…Трябваше да я разкарам, след два-три пъти…трябваше да я чупя.

И няма проблеми!

Нищо няма… не обичам проблеми…

Ето какво ми докара тя на главата…

            Станах, отворих барчето, почти нищо не беше останало за пиене. Имаше малко ликьор, някаква горчиво-сладка гадост, ама все пак. И чаши…Суетях се, за да се успокоя, сега трябва да бъде железен, трябва да бъда твърд и спокоен.

Нямам време за глупости.

Имам други идеи.

Планове…

Животът…животът е цял, целеничък пред мене…

Налях две чаши. Едната я глътнах веднага на екс, налях пак.

            -Ето, дай да пийнем…Да се успокоим и да приказваме като хора.

            -Какво да приказваме…Всичко е ясно.

Седнах до нея и я прегърнах. Опитах се да я целуна, но тя се отдръпна.

            -Чакай де, слънчице мое…Какво се намръщи сега?...Голяма работа. Всичко ще се оправи, ще е както преди…Какво толкова?

            -Ти чуваш ли се какво говориш?...Нищо няма да е както преди…Нищо. Ще имам дете и това е всичко…Тоест- ние ще имаме дете, ако все пак можеш да проумееш това.

…Знаех си, знаех си…

Всичко гадно, винаги се случва…

И защо пък все на мен?...

Защо все на мен се случват такива гадни истории?

Майка му мръсна!

            - А ти?...Ти пък помисли ли малко, преди да говориш?...От малко, от малко…С тая глава дето…ако можеш поне малко да мислиш?- усетих, че не се владея, че побеснявам само като я гледам такава…Героиня! Майка ще става!

            -Стига! Не ми викай!

            -Хайде, стига наистина…Ето, пийни!- побутнах чашката към мене. Ликьорът беше блудкав, но като за сега-вършеше работа. Налях си още една чаша, напълних я догоре, за да не ставам повече. И донесох бутилката с мен. Имаше около половинка, направо ми идеше да надигна бутилката и да я пресуша… А после…с нея- по главата и !...Кучка такава!... Ще ме цепи главата после, от това сладкото, не знам от кога не съм пил ликьор, сигурно на някой купон някоя, кучка го е донесла.

Мила се присегна, взе чашата и я глътна наведнъж. Запали цигара.

            -Няма да махна детето…Ти…Както искаш.

            - Слушай Мила…Не е въпросът в това, аз какво искам, ти какво искаш…Това не е детска градина. Големи хора сме…Аз те обичам, знаеш го…Чакай да поприказваме, ще видиш, че съм прав…че не е разумно.

            -Какво да приказваме?...Нещата са ясни.

            -Ясни, ясни…Нали си приказваме сега…Нищо не е ясно, и не ме прекъсвай, чуваш ли ?!

Ще и шибна един. Само един, един прав в муцуната и толкова…Стига и толкова…Бесен съм, бесен, спокойно, сега е важното да бъда спокоен, много спокоен, направо-железен. Все едно си на състезание, това е само игра, шибано, тъпо състезание…Може и да сънувам, да, сигурно е сън…Всичко е сън, какво ми пука за тази…Животът е сън, а хората-призраци…Не са истински, нищо не е истинско, не е такова, каквото изглежда.

            -Гледай сега, Мила…Знаеш, че трябва да изкараме само тази зима. От фирмата казаха, че до май-юни, визата ще бъде готова…Идеята, аз и друг път съм ти казвал…Идеята, значи…аз заминавам, виждам там как е положението, задействам връзки,  това-онова…До есента и ти ще си с мен. ..Хващаме се здраво, бачкане, бачкане…Ще изкараме някоя и друга година. Като се видим с някой и друг лев на ръка…се прибираме,значи…Правим един бизнес тука…Не, първо апартамент ще си купим…после- отваряме, значи я магазин, я кафене…И кротко- като бели хора, нали ме разбираш!- тогава вече нещата са пред нас…Ще се оженим, ше си имаме и дете…не, много деца ще си имаме. Ти ще си седиш вкъщи и ще гледаш децата, аз ще въртя бизнес…И къща ще купим. Искам къща с двор. С брези, с борчета…и беседка. Знаеш ли…

            -Стига ! Гадно е !

            -Гадно ли ?...А кое не е гадно ?...Това, че ми сервираш тая новина, или ко е ?...Кое точно не е гадно в тоя живот ?

            -Нищо не знаеш за живота ти

Ха, хубава работа ! нищо не съм знаел! Цял живот, спорт-спорт…После си счупих ръката…после сервитьор…Аз ли не знам?!...Пикла с пикла !

            -Виж, мило…Нека говорим като цивилизовани хора…Няма смисъл да ме нервиш така!...Знаеш, как бързо избухвам…И за какво ?...Дай да решим тоя проблем, да помислим за бъдещето

Пушеше, без да ме поглежда. Отново се беше наклонила назад, гледаше през прозореца. Цигарата и изгоря в пепелника. Присегнах се и я угасих. И тя, като мене-много пуши. А това дете…това бебе…само това му и трябва.

            - Нямаме общо бъдеще …явно !

            -Напротив !...Ти за какъв ме мислиш мене ?...За копелдак, дето прави деца и после изчезва?!....Не е така,       и ти много добре го знаеш… Аз, Мила…Аз съм обикновен човек…много обикновен…Реалист. Искам да създам дом и семейство, когато обстоятелствата ми позволяват това…нали ме разбираш?!...Реалист, в тоя живот няма тън-мън…

            - Е това е реалност!...Ето ти- бременна съм !…Нося дете…Наше дете.

            -Наше дете, наше дете… Ти изглежда не чуваш какво ти говоря…Искаш ли още от това?

            -Сипи.

Налях още.Ще ме боли глава, тя и сега ме боли- отзад, на тила ме блъска, като парене, тежест…От нерви е, знам….Само нерви, само простотии….

            -Наздраве мило слънчице!...Дай цунка…стига с тия простотии…Аз ще платя за аборта, не се притеснявай!

            -Ня-ма да ма-хам- де-тето !- изведнъж гласът и се извиси, очите и станаха остри, свити, направо…не знам.

Както се беше обърнала към мен, роклята и  се разтвори, бедрата и блеснаха под светлината на прозореца. Има хубави крака, спор няма!...Обожавам такива жени, силни, със стегнато тяло…Тялото е най-важно. Прекарах си живота по спортни зали, по фитнес, вдигам и тежести…Сега коремът ми е целият на плочки, мускул до мускул…с тая, дясната ръка мога и бивол да съборя…Не съм побойник, ама лесно се паля…Хората ме нервират много бързо, и тая…и всичко.

            - Спокойно !... Мисли !...И не ми викай, че знаеш…Чакай,аз да ти кажа…Ще родиш това дете…и после ? И после какво ?...На социални помощи ли ще я карате ?...На какво ? Да имаш дете, това не е проста работа…Иска си грижи, иска си условия, иска си всичко….Жилище, дом. И пари… Без пари, какво ще стане с него ?! Едно цигане, дето ще рови в кофите, ще краде….Това ли искаш от нашето дете ?...А, кажи ми- това ли ?

            - И баща ми и майка ми са нямали средства….И пак са ни отгледали, и мене и брат ми…

            - Хайде сега...! Хайн боаз и разни подобни!...Дрън, дрън… Баща ти, ама баща ти е бил военен, вземал е по една шапка пари…

            - Вземал!....Нищо не е вземал. Баба, Бог да я прости, беше болна…парите отиваха там…

            -Отивали…С неговата заплата, едва ли сте яли циганска баница на обяд…

            - Циганска баница ?!...Не ставай брутален, моля те!

            -Няма бруталност…Баща ти- фатмак, майка ти- даскалица…Хайде, стига…все е капело, ако не да тече

            -Стига простотии!....Баща ми не е такъв

            -Не е такъв!...Дрън-дрън !...Ама, рожбо, тогава е било социализъм…свършиха тия!...Сега знаеш за какво става реч…погледни наоколо само!

            -Какво да ги гледам?!....Мръсници!

            -Мръсници…ама имат пари!...И то-пари!....Иди ги виж само- в “Драгалевци”, в “Бояна”, в “Симеоново”….Виждала ли си ?...Как ще ги видиш, като само книги четеш?...Хората имения, имения ти казвам, дворци са направили…

            - Не ме интересуват тия…мръсници.

            -Не те интересуват, ама те си живеят….Живеят, и още как…А ти, с твоето жалко съзнание за чест и достойнство…

            -Стига!...Измести разговора.

            -За едно и също говорим…Ти, какво си мислиш?...Аз съм простак, аз съм негодник…аз съм такъв-онакъв….И какво ?...И какво ми предлагаш ти, бе…мило мое ?...Да си почерня живота, да работя за жълти стотинки…да си гледам детето и да бъда щастлив ли ?...Че това дете ще порасне, ще стане голямо, ще ме погледне, и мене, и тебе- ще се обърне назад и ще кажи- пфу!- педерасти!...Простак съм аз, но не яз съм простака! ….Запомни хубаво, каквото ти разправям, че ми иде…главата направо!...Не аз съм простака, не аз…а ония отгоре…Ще ти ходя на майната ти- в Ирландия!- на пичката ти лелина, ще им ходя пари да изкарвам….Аз ли съм идиота, или кой е -кажи?...Преди да приказваш, малко от малко седни-помисли! Това не е…иди ми дойди ми!...

            -Мен са ме изгледали и с малко пари…И циганска баница съм яла, какво си представяш?...Ама, с брат ми пораснахме живи и здрави…

            -Пораснали !....Прокопсали !...Затова не можеш да си намериш работа тука!...И аща ти- уж офицер…ама ходи да рови по кофите, верно ли е ! …Верно е !...Аз не искам така…Искам да имам пари, искам да се чувствам свободен!...Моите деца, не искам да се срамуват от мен !...Или съм мъж, или-мърша!...А аз мърша не съм, знаеш!...Което не ми отърва- с една деснячка напред, разбий му муцуната…каквото-такова!

            -Стига простотии!...Знаеш какво стана и последния път…

            -Знам!...Ама ми е писнало, писнало ми е…да не казвам къде !...

            - …Искам детето. То не е виновно.

Сипах си пак. И пак. Все пак, има ефект. В съзнанието ми стана меко и топло. Каквото-такова!...Утре, по това време, всичко ще е минало, всичко ще бъде забравено.

            -Никой не е виновен, Мила…. Времената се такива, гадни…Човек зъ човека е вълк…

            -И баба ми, и дядо…И баща ми, и  майка…Те да не са живели в добри времена?...А са имали и внуци и пра.внуци…Разбираш ли ?

            -Какво да разбирам?...Бабата-баба!...Аз не живея в 19 век, тия истории ги остави…Искам къща и куче,и градинка и джип…Толкова ли е трудно да го постигнеш в този живот?...хората в Европа за нищо го нямат, само ние тука се правим на аскети…на комунисти, ако щеш…Защото баща ти е бил комунист, нали? Бил е, и още как…От тука всичко започва…От морала, от изкривеното мислене…

            -Не говори за баща ми…! За детето говорим.

-Какво да говорим?...Всичко е ясно. Пийни слънчице мое, пийни, успокой се…Знаеш ли колко милиона аборта стават всеки ден…по света.

            - Не знам…Но това е наше дете!

            -Разбира се, мила !...Ще имаме дете, ще имаме много деца…И къща с бели брези и …други такива. Само ми вярвай!...Ще заминем, и после ще видим…

            -Това е наше дете, разбираш ли-наше?!

            -Нищо не е наше…Както дойде. Вчера го имало, днеска го няма…Аз моите деца няма да ги оставя в квартира под наем…да им мисля за закуската и за дрешките…Тая, няма да стане!

            - Да, но…

            -Няма …“но…”, в този живот! Никой, за нищо не те пита…Каквото трябва-това правиш!...Закон!...Хайде, Мила….спокойно!...Дай да си пийнем, после може и да излезем навън. Ако не ти се излиза, ще си направим вечеря тука, ще отида да купя и вино…Ще си пийнем, ще хапнем…Ще се любим, както на теб ти харесва…

            -Ще се любим!...След всичко?

            -Какво е това- “всичко…”?...Купонът тече, продължава. Нищо не е станало, нищо няма фатално…Ще махнем детето, и животът продължава…както преди!

Пак се обърна. Гледаше ме с ония очи-влажните, дълбоките, дето ме влудяват направо…Като въглени, какво си представя, пък тая?...

            -Да убиеш дете, е все едно да убиеш щъркел.

            -Та-ака ли ?!...Виж какво ще ти кажа, аз на щъркелите съм им ебал майката, разбираш ли ?!

                                                                                  26.03.2004 г.