ДОГОВОРЪТ

                                                        ДОГОВОРЪТ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                                                                  “Как може да стане мъдър оня, който                                                                         борави с орало и се хвали с бич, кара                                                                           волове и е зает с техни работи, и                                                                                  чийто разговор е само за това?

                                                                                  Сърцето му е заето с това, да                                                                                         прокарва браздите, и грижите му-за                                                                             кърма на телците”…

                                                                     Книга премъдрост на Иисуса, син Сирахов

                                                                     Гл.38, 25-26

            -Жаден съм.

            -И вода ще има…и всичко…Боли ли те, татко ?

            -Боли…Много боли!...Извикай ми лекар!

            -И лекар ще има…И вода, и лекарството…всички ще има, вярвай ми!

            -Хайде, много зле ми стана…Болят ме гърдите.

            -Ще те болят, я!...Като не слушаш какво ти разправям…

            -Ина…Ина извикай!...Тя ще …

            -Мама я няма, стана осем години….Няма кой да извикам.

            -Сестра ти извикай!

            -Няма сестра в тази схема!...Апартаментът е мой, и точка!

            -Сестра ти…кака ти…И тя много пострада…Извикай и нея!

            -Татко, я чуй!...Дъщеря ти е станала курва, ама курва…В Дубровник-на магистралите..там е…

            -Не е там!...Веската е мое момиче!

            -Веската хич не и зор за тебе, тате…Пие си пиенето там, някъде, и хич и не и зар за тебе..

            -Весето си ми е дете…съберете се заедно…пък тогава ще видим…

            -Тая няма да стане!...Аз, на сестра си срамотиите, не искам да знам…Тя, своя път, сама си е избрала…да ходи, като и е толкова акъла!

            -Не знам!...Аз деца, не деля!

            -Делиш, не делиш…Дошло е време, трябва да се разберем!

            -Аз моето време съм го изживял…Вие си го мислете, със сестра ти…

            -Пак ти казвам…татко!...Весела е станала курва…Не е и, и до апартамента сега!...Тя си хвана своя пътека, излъга те, напусна дома…Какво повече ?!

            -Дете е !...Аз не съм ви делил

            -Не си ни делил, ама аз останах….такова в живота

            -Ти сам си реши!....Какво искаш сега да ти кажа?

            -Няма какво да ми казваш!...Животът си е мой, правя каквото си искам. Ти…ти знаеш ли, какво е живота!?

            -Нищо не знам…Някога си мислих, че знам, а сега-нищо не знам!

От вчера има нужда от лекарството си, има нужда от болница, от лекари…сигурно. И аз съм изтормозен от вчера. Не съм мигнал, главата ми тежи, и ме цепи, от това пиене не знам дали съм трезвен, или полудял направо…Знаеш ли, какво е да пиеш постоянно от два дена?...Да повръщаш, само като видиш четката си за зъби…Е, така съм!...Старият, не го знам…Трябваше да му бия инжекция още вчера, и хапчета, и не знам още какво…

Няма !

До като не се разберем, о като не ми прехвърли апартамента-няма такива!

Отпаднал съм, гади ми се постоянно, сигурно е от много цигари, и от нерви, и от какво още не…И ризата ми мирише на пот, и не съм бръснат, и …още ?

Дано свърши по-скоро.

            -Дай да се разберем за апартамента!

            -Какво да се разбираме?-гласът му беше станал дрезгав, като хрип, сигурно не му достигаше въздух

            -Разберете се със сестра ти…И тя ми е дете, и ти си ме дете…

            -Глупости!...Дъщеря ти е курва, татко, нали ти разправях?!

Запалих цигара.

Знаех, че димът ще му докара пак кашлицата, но какво значение имаше вече…До сутринта всичко ще е свършило.

И дано !

Отива си.

Сигурно час, може и по-малко.Кой знае…никой не знае…

Важното е да звънна на нотариуса, важното е да имам още малко време…Да подпише, пък после!...

            -Знаеш каква е сестра ми…По магистралите в Прищина !...Хвана се с ония кюрди, такова…какво е и зор на нея за нашето жилище?!...Знаеш и към теб каква беше…не те погледна, стана толкова години…Няма да се разберем с нея, само още повече ще се намразим…

Баща ми затвори очи.

По челото му бяха избили капчици пот, дишаше с отворена уста, дъхът му беше тежък и гаден.

Като умре, няма да мирише така.

            -…Затова дай да оправим работата, докато още можеш…Виж!- Вчера брахме срамотиите пред човека, дай и днес да не стане…такова!…Борисов ми е приятел, знаеш-стана нотариус, на мен като нямаш вяра, поне на него…Той, човекът, е подготвил всичко- и нотариалният акт, и после- разни други документи ще действат да станат, на мен ако нямаш доверие…той си е юрист, клетва е давал!...Хайде, татко, дай да я свършим…че малко остава…

Нищо не каза.

Лежеше, без да помръдне, само слабите му гърди се надигаха с усилие. Лицето му беше пожълтяло, помислих си-“Като на смъртник…”, после ми стана гадно.Дано по-скоро свърши. И снощи не спах, и тази нощ…главата ми тежи като оловна.

Нищо, ще изкарам.

Ще изкарам, колкото трябва!

Ако трябва- и още една нощ…колкото!...

Няма да се вдигна от тук, докато не свършим работата.
Ще пише, къде ще ходи…

На ченгел ще го разпъна, кожата му жива ще одера…Няма да оставя тая работа…Нищо няма да оставя…Стига съм губил…Цял живот губя!...Цял живот-все тая песен ми пеят:..”Неудачник съм бил, нещастник съм бил…”

Нека!

Какъвто ще да съм бил!

Сега обаче-ще бъда!

Побутнах го с юмрук. Стареца отвори очи и се огледа неразбиращ.

            -Не заспивай…Мен гледай, ей тука ме гледай в очите…Я се надигни малко сега, ще ти дам възглавници отзад, да ти е по-удобно. И масата ще преместя…не, ей тука ще се подпреш на кутията от шах…На по-твърдо, да ти е удобно бе, тате…Дай да свършим тая работа, че да си починеш, и аз да си почина покрай теб, като човек…

Старецът спря поглед върху мен. Очите му бяха станали мътни, дълбоки, даже някак си стъклени.

Само да не умре изведнъж.

Гледаше ме без да мигне.

Дали ме познава?...

Знае ли какво става с него…че такова, че вече умира?

            -Ей!...Не ме зяпай такъв!...Дай да свършим работата, после ще те оставя да спиш…обещавам!

            -Не ми се спи…

            -А така!...Говори ми, недей да мълчиш !...Дай сега да свършим нашата работа, после ще ти дам и лекарство, да не те боли…Боли ли те татко?

Махна само с ръка.

Пак затвори очи.

Да не заспи само, и от там-да си отиде накрая….Майка му стара, няма ли край тази нощ…и тая работа, и всичко?!...

Един път да се свърши!

Ще се прибера, ще се изкъпя, и ще легна да спя. Ще спя непробудно, колкото мога. Три дена да мога да спя, поне да го погребат…Най-мразя такива…Гробища, църкви, попове…

Плачат, мирише на пръст и на гнило месо.

Не знам защо животните не миришат.Ядем трупове, пък месото не мирише на гадно. А човекът мирише.Надува се, потичат едни мътни води…Помня, когато мама умря, на погребението и, през цялото време не спрях да повръщам. Чак баща ми, дойде и се скара тогава…

Ще се кара!...

Нека се кара сега. Пожълтял като вейка. И мирише, мирише…Да беше подписал нотариалният акт, щях да го пратя в болница.

Там да им мирише!

Да му чистят лайната, да му дават вода…Да им повръща в леглото.

Пфу!... Каква гнусотия !

Присегнах се и запалих нова цигара.

            -Ей, не заспивай!...Чуваш ли какво ти разправям !

Отвори очи. Помъчи се да се надигне, но не можа.

            -А така!...Чакай, аз ще те изправя.

Беше станал кожа и кости.

И лек. Направо е свършил…

Под пижамата напипах костите му, нищо друго…И нещо като гнус ме обзе.

            -А така!...Чакай сега и възглавничката…Ето!...Браво на тебе!

            -Нищо няма да подпиша…Като умра някой ден, със сестра ти делете каквото имам…

“…Някой ден!...”

Ами не знаеш ли, старо, че ти до сутринта едва ли ще дишаш !...

Какво нещо е живота!...

Умира, ама още му се живее!

И ей го-”…някой ден!”

Като глисти се вкопчват в този живот, и за какво ли ?

            - Ще пишеш, ще пишеш!...И хоро ще те накарам да ми поиграеш, ако много знаеш…Нали ме познаваш?!

            - Остави ме на мира!

            -Няма мира в тая игра…Няма това, пък-онова!...Сега сме си двама…Аз – и синът ти!...Ще си приказваме сладко, какво си създал, какво си направил ?!...А, какво ще ми кажеш?!

            -Остави ме на мира…

            -Няма, няма-а!...Един си отива, а друг- остава!...А, знаеш ли я тая приказка?!...Май в Библията са е казали…Ама… вие, военните, не разбирате много от християнство, какво ще ми кажеш?!

            -Какво да ти кажа?

            -Какво да ми кажеш ли ?!...Аз ще ти кажа!...Кажи ми първо, твоята внучка-Рада, кажи ми, как да я изуча…как да и дам хляб в ръцете?!...И друго кажи- как ние с жена ми, станаха 12 години, се свираме в двустайна панелка…А ти ми се шириш…разполагаш се тука?...А? Я ми кажи, че нещо не те чух, какво си ми казал?!...

            -Дай ми вода и лекарство…

            -И вода ще има, и лекарство, и лекар ще викна…Ако бъдеш послушен!

            -Остави ме…моля те!...Не мога да дишам.

            -Та-ака ли ?...А аз как дишах 12 години в това апартаменче, а аз как те търпях…толкова години?!

            -Какво си ме търпял 12 години?

            -Какво ли ?!...Ами да пукнеш, дъртако!...Да си начеше крастата в тоя живот, да се надивееш на стари години!...Това чаках!...А ти знаеш ли, аз какво правих?...А?...Знаеш ли, колко нощи не спах, колко мисли съм мислил?!...И все- за внучката ти…как ще я кара!...И знаеш ли…знаеш ли, за всички тези години, аз какво съм решил?!...А?!...Нищо не знаеш!...Ти си проста фуражка, от ония- от Варшавският договор, дето целият свят ги проклина….Знаеш ли, аз какво съм решил?!...Решил съм, че в този живот няма да има празно!...В моят живот!...В живота на внучката ти, ако още си спомняш за нея…Ще ми прехвърлиш апартамента…ще ми прехвърлиш всичкото!...И нищо, ама-никой!-няма да ме спре, не знам дали ме разбираш!...Пари, пари…С пари ще си купя това, което ти не ми даде…А ?!...Какво ще ми кажеш?...Ти, до като ходеше по учения…аз къде бях, а?...И колко години?...Една ли, две ли…колко, кажи ми ?!...Аз ще ти кажа!- нямаше те!...Ходи на майната си, не те знам къде си се мотал…Нашивки, звездички…Е, сега си полковник!...Здраве желаем, господин полковник!...Не си господин- ти си “другар”, такива като тебе…простаци, даже не можаха и “господин” да станат!....Е, къде ти е армията, другарю полковник?!...Няма я армията, няма го бай Добри да ти раздава медали!...Е, какво ще ми кажеш?

            -Стига, остави ме…Болят ме гърдите…

            -Стига?!... “Остави !”- това да не ти е казармата, тате?...Свършиха екстрите, Варшавският договор рухна отдавна!...Сега ти остава една мъничка бойна задача…Да осигуриш живота на твоята внучка…на мен да помогнеш. Искаш ли да се изучи…като теб, да стане човек?!...Ами тогава- дай да привършим с тая задачка!...Ще извикам пак нотариуса, ще сложиш едно подписче само…И си свободен!...Да, свободен си!...Иди си при батальоните, при взводовете…където си искаш!...Отдавайте си чест, пейте си химна…каквото си искате!...А ние тука, нормалните хора- ще си продължим живота, така, както ние си знаем…Внучката ти ще се изучи на запад, аз ще си купя нова кола…Разбираш ли, колко е простичък този живот?...Без фанфари, без клетви, без разни идеали…

            -Остави ме, не ми е добре…

            -Ще те оставя, нали обещах…Ще те оставя веднага…Ей сега ще звънна на нотариуса, ще пристигне момчето…Искам пред него…кротко, и без цигании…да сложиш подпис под нотариалният акт…Да не се разправяме, както вчера…

            -Какво да подпиша?

            -Стига, че не издържам вече, наистина!...Вчера, нали се разправяхме точно за това?!...Договор за дарение. Сиреч, ти, като загрижен баща…ми даряваш апартамента, срещу задължение за издръжка и гледане…Нали ме разбираш?!...И нотариусът идва, пита те, дали искаш…такова…И толкова! После ще ти дам- и вода, и лекарство, и всичко…Може и на лекар да отидем, ще видим

            -Не искам такива!...Аз съм баща и на двамата…По равно да има…

Такова…с оксижен да го гориш му е малко!...Снощи, цяла нощ се разправяхме, сутринта ни вода, ни храна съм му дал…Идва посред нощ нотариус…докарах го тука, на крака, да оформим нещата и да приключим…И висяхме, и го бихме, и какво още не…не!- не мирясва!...Тия, от Варшавският договор, наистина не са много в ред…Не ме интересува, нищо не искам да знам!...Животът ми е единствен, моят живот…на дъщеря ми…Да си вземе образованието, да отиде навън…Да не се връща в тая проклета държава! И аз, от малко, от малко да си стъпя на крака…За тоя апартамент, казаха брокери, веднага ще му взема 45 хиляди евро…Колкото-толкова!...Цял живот да работя, не мога да изкарам и половината даже!...А аз не съм ли човек?!...А аз какво съм видял от този живот?...Ще му строша, значи-костите гадни на тоя дъртак!...Да подписва, да отивам да спя…да почина, че ми чернее пред очите направо…

            -Няма да се излагаме като снощи!...Снощи…Помниш ли, снощи, ти каква я направи?!...А?!...Помниш ли ?!...Нищо не помниш!....Нотариус на крака ти докарах, ей го на-нотариалният акт!...Подписвай отдолу, че не знам какво ще те правя!...

            -Дай ми вода!

            -Вода ли ?!...Няма вода!...Ей тука подписваш- и после вода!...Чаткаш ли, другарю полковник?!...Едно подписче…кеф ти вода, кеф ти лекарство…да не те боли толкова!...А, какво ще ми кажеш?

            -Махай се!

            -Не ми казвай –“махай се!”…Не смей да ми казваш!...Майка ти в гроба ще разплача, да знаеш!

            -Ти…Ти майка ти пак я разплака…

            -Мама я остави…Няма я от толкова години…За мама…честно ти казвам!- хич и не ми е зор, така да запомниш!

            -Мръсник!

            -Ха, виж го дъртака!...Мръсник ще ми вика!...На детето си!...Мръсник ли ще викаш, а бе- фатмак със фатмак?!...Ще патиш мно-ого тая нощ, помни ми думата само!

Стана тихо.

Стенният часовник съскаше някъде из тъмното.Бях запалил една нощна лампа, да му свети право в очите, да му виждам очичките гадни…както се взира в мене. Сигурно се разсъмва, по булеварда започнаха да се чуват коли, от някъде пролаяха и кучета. Главата ми се пръска направо, не знам как тоя издържа още…И от тия цигари, в устата ми е някак горчиво и гадно, все едно съм глътнал нещо отвратително, вкиснало, гнило…Ще свърши!...Още малко ще го натисна- ще омекне!...Снощи извиках нотариуса, донесе нотариалният акт, документи, каквото си трябва…Вися му на главата до посред нощ, момчето, моли го, шамари му удря…Не ще!...Не човек, а желязо!...Направо-комунист го кажи!...Съсипах си нервите с него. Нищо, още малко…Той е по-зле и от мен. Ще ми клекне накрая, къде ще ми ходи?!...

Все пак е болен от рак.

            -Хайде, татко…Стига с тия щуротии…такова!...Дай да се разберем като хора…Сложи едно подписче тука, дай да приключим…Моля те, тако!...

Баща ми отвори очи, погледна към тавана, после-към мене.

Часовникът съскаше като змия.

            -Кажи какво пише…

            -Ха така!...Какво пише?!-нали ти го четохме снощи?!...Чакай бе татко, няма нищо, ще ти го прочета пак…Легни си тука удобно…подпри се!...Ще ти го прочета, разбира се…хубава работа!

            - Отгоре, значи- с големи букви : НОТАРИАЛЕН АКТ…

            -Давай нататък, това –ясно…

            -Надолу, тате, значи…ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, СРЕЩУ ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ…Това е заглавието, значи…С големи, черни букви…красиво…И отдолу се почва…НА….Тука, като дойде-нотариусът слага датата,… ПРИ МЕН…./ Нотариусът си пише неговото име…/… СЕ ЯВИ ЛИЧНО НЕПОЗНАТИЯТ МИ…

            -Остави!...Остави, ще подпиша…Не искам да знам какво пише надолу

Това е!

Знаех си!

Вдигнах телефона. Ще го събудя, това- ясно!...Но за тия пари, и аз да съм нотариус, и аз ще се вдигна от леглото…Къде ще ходя?!...Стана, майка му стара!-стана!...Така ме върти главата, направо мозъкът ме боли…

            -Ало…Извинявам се много, че такова…по това време!...Нотариус Спасов, ако може…много  е спешно, ние сме се разбрали да го извикам по всяко едно време…

                                                                                           07.04.2004 г