ФУНКЦИОНАЛНА АФУНИЯ

ФУНКЦИОНАЛНА АФУНИЯ

- Как изгуби гласа си ?
- Не знам...Изведнъж. Беше в спалнята и гледаше телевизия. Аз бях в кухнята, готвех...Той влезе при мен и ми подаде тази бележка :

“МИЛО, НЕ МОГА ДА ГОВОРЯ! НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ,ЩЕ МИ МИНЕ”


- И после какво се случи ?...Как се държеше той като ви донесе бележката?
- Никак...Очите му бяха насълзени. Прегърнах, го...Молих го, карах го да се опита да каже нещо...напрягаше се...опитваше, но нищо...
- И?
- Нищо. След около час реших да ви позвъня...много съм притеснена...
- Не може да е нищо! Винаги има някаква причина...Скандали?...Как ви е семейният живот?
- Нормално...Всичко е нормално.
- “Нормално...” И като е нормално- какво стана?!
- Всичко е наред между нас.
- Ще видим. Разкажете ми повече за съпруга си.
- Мога ли да запаля? ...Ще ви пречи ли ?
- Не, няма проблеми...И аз ще пуша.
- Сега ще донеса пепелник.
Лекарят беше възрастен.
С очила и издута чанта както са истинските лекари. Или поне както си ги представяме. Косите му бяха побелели и оредели, пръстите му неспокойно потропваха по масичката в хола. Очите му бързичко оглеждаха мебелите, множеството книги, картините. Жената се върна, носеше пепелник, поставен на табличка, заедно с чашки за кафе.
- Не попитах...Ще пиете ли кафе?
- Не пия кафе...Ако може-чай...И на вас бих препоръчал да не пиете кафе, в това изнервено време само и кафе ни трябва.
Жената притеснено потри длани.
- Нали знаете...навици!
- Навици!...От тях започва всичко!
- Сега ще ви донеса чай...Билков, черен, зелен?
- Билков да е!
- Сега...веднага!
И като остави таблата на масичката, бързешком се шмугна обратно през вратата. Докторът се почеса по темето, прозя се, огледа пак картините по стената, прозя се и зарови из джобовете на престилката си. Извади кутия с цигари, порови пак и намери и запалка. Щракна и със свистене пое дълбоко от цигарата си.
Наближаваше обяд.
Четвърти случай за днес.
Епилептик.
Нервна криза.
Нервна криза.
И сега- афуния.
Ще се побърка съвсем този народ.
Да се побърка!
Като не знае да живее природосъобразно.
И тия цигари са ми тежки, много никотин има в тях. 
Ще ги сменя с нещо по-леко. 
И цигарите са им такива...
На връщане трябва да платя тока и телефона. 
И дано няма повече...такива...
Ще хапна в закусвалнята, може и направо до къщи да отскоча. 
Този има хубави картини...
И много книги. 
То от там идва всичко. 
Четат, четат, а после се побъркват...
И тая- сега ли го бере този чай ?! 
Петите ме болят пак...уж не съм ходил днес много. 
Отвара от бъз, и компреси...Запарка от бъз, 2 литра вода- не много гореща, да покиснат 30 минути. 
Довечера, докато гледам сериала..Много пуша напоследък. И с кръвното...
Вратата се отвори. 
Жената се шмугна с димяща голяма чаша. Замириса на лайка и на топло, на зимен ден.

- Извинявайте, че се забавих...Докато водата...такова!...Заповядайте, от лайка е...казахте-билков.
- Да, точно! Благодаря!...Това е...Както съм казвал много пъти, всичко идва от лошия начин на живот...Отдаваме внимание на много неща, а истината е простичка- “...хич да не ти пука!”... И чай, здравословна храна, движение, секс...Вие...госпожо, как сте със секса с мъжът ви ?
Жената приседна на канапето, запали цигара. Личеше, че беше притеснена. 
Хубава женичка, запазена още...Гърдите и се открояваха ясно под блузата.
- Ами...как ? Никак!...От доста време той е все притеснен, вечер си ляга и не се сеща за това...А и аз го виждам...не го закачам.
- Грешка!...Грешка, госпожо !...Сексът е отдушник на емоциите и физиологическа нужда. Все едно е...да лишиш организмът от вода!...И?!...колко според вас ще издържи този организъм, а ?
Жената нищо не отговори, придърпваше от цигарата, но въпреки това тя на няколко пъти гасна, на няколко пъти драскаше със запалката си, после отново...
- Заповядайте чая, моля!...Докато е топъл...така съм чувала, чая трябва да се пие горещ
- “...Чували сте”?!...Чували !...А, я ми кажете, госпожо, а чували ли сте, че секса е част от живота, жизнено важна част при това , а ?
- Знам.
- Знаете ! И като знаете- и значи какво ?!...Какво направихте, че мъжът ви да се почувства пълноценен човек, а ?!...Или само така си приказваме с вас, а госпожо ?
- Това не беше проблема...Мъжът ми не е такъв...това не беше важно за него 
- Така ли ?!...А кое беше важно за него, а ?!
- Други са проблемите...Безработен беше от доста време, четеше много...Понякога ме плашеше...Гледаше в стената и се усмихваше...Викаше “...Виж, мило, колко е грозно всичко!...” А аз му викам- “Стига де, нали сме заедно, нали сме живи и здрави ...”
- И той какво отговаряше?
- Вика...”Грозно живеете, господа!...Чехов го е бил казал. И това повтаряше- “Това е безнравствено!”...
- Чехов!...Така е!- Чехов, тоя, оня... И на края- депресии и загуба на глас. Афуния се казва на това, госпожо, функционална афуния! А те има комплексни причини...обяснявам го простичко, за да разберете. Това си е ...откъсване от нормалната среда, напрежение, стрес, липса на секс...Безработен, викате бил?! Ами...това вече са комплекси...извън другото! Не може да си безработен в днешно време...Или искаш да работиш, или не! Защото, госпожо, няма срамна работа!...И миячът, и чистачът, и работника- всичко това си е занимание, това си и работа, и за себе си, и за обществото...нали ме разбирате ?! Индивидът трябва да се занимава с нещо, да си изпълва времето...иначе какво става?-зачита се в разни книги...как го казахте тоя писател?...Почва да се вглежда в стените...в таваните...И после- какво?! Депресии, загуба на гласа, самоубийства!... Това е, госпожо!... Аз съм невролог от 27 години, моята практика е видяла какво ли не...Но причините са едни и същи...извинявайте!-ще го кажа направо - безделие и четене на книги! Самовглъбяване, самоанализ...и накрая!?... Какво, госпожо, може да се установи от този разбор? Че ако всички седнем да мислим, кое е първичното, ако седнем да мислим, защо е така, защо е онака, какво ще стане, а ?... 
И какво? Резултатът е ясен...Винаги е един и същ!...Както казах- самоубийства, депресии, неврози...
И защо?! 
Няма защо !
Животът е простичък, госпожо ! 
Ядене, здравословен начин на живот, секс, позитивно мислене !
Това е изключително важно...всички религии и школи го казват-позитивно мислене! И пардон, да не смесвам темите, но и самият премиер, с всичките му недостатъци, и той това казва : “...ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ! “
И най-важното!- да не се задълбочавате в нищо! 
Секс!-Това е първичното, здравото, виталното! ...
Живото-пораждащото, живото-осмислящото, ако мога така образно да се изразя!...Какво е функционалната афуния, госпожо?
Ами- популярно да ви кажа...Това си е чист отказ да комуникираш със света. Отказ да му говориш...пълна изолация...сугестивна загуба на речовата възможност....Нещо като бягство, като отказ от общуване с този свят.
Но да се върнем на темата, че се отклонихме в други посоки...Разкажете ми пак...ама този път- подробно!- за вашият сексуален живот. Мъжът ви беше ли потентен...ще го кажа простичко- имаше ли желание да правите секс?...
И !?- имаше ли тази възможност, в смисъл...ясно, де !
- Не знам, не съм искала от него нещо, което той не иска...Той беше много свестен човек
- Беше!...Ама вие, госпожо, май съвсем сте го отписали ?!...
- Не съм... Обичам го.
- “... Обичам го !...” И като го обичахте толкова много, как му помогнахте , а ? Я го вижте сега...гледа в тавана, усмихва се и мълчи ! Мълчи, мълчи като риба ! И, уважаема госпожо, кажете ми- защо мълчи ? А, защо мълчи ?
- Не знам...Вие кажете.
- Ще кажа, да !-ще кажа ! Защото мъжът ви...явно че има сексуални проблеми, и то-благодарение на вас и вашето поведение...Кажете ми, драга...Кажете ми- вие опитвали ли сте да го предразположите...да го погалите с ръка, с устни...Знаете ли колко е чувствителна главичката на мъжкия пенис, а ?
- Стига, докторе !...Това не е проблема! Той не беше такъв...просто нещо в него се пречупи.
- Изслушайте ме, моля! Все пак, аз съм тук, за да помогна...И знам как....Знам, защото от 27 години само с такива се занимавам...И съм установил едно...
- Извинявайте, докторе !...Да поговорим за него. Няма ли пак да го видите ?
- Какво да го гледам...Нали и вие го видяхте-лежи и гледа тавана. Усмихва се...На какво се усмихва толкова, не знам!...Усмихва се, а не разбира, че жена му има нужда от секс...от здрав секс...И той има нужда...ако беше адекватен, бихме могли...такова, мога да ви гледам и да ви напътствам...И съм сигурен, че резултата ще е налице...Като получи оргазъм, като изстене...гласът му ще се възвърне, сигурен съм...Но виждам...Няма значение, за мен е важно да помогна на вас...а и вие от своя страна-да помогнете и на него...Не е толкова трудно...просто искам да се отпуснете и да мислите за всичко онова, което ви е липсвало през цялото време...Да споделите с мен вашите сексуални мечти...и да ги реализираме сега...заедно.
- Докторе ?!
- Да, скъпа...?! Не се притеснявай, аз съм тук, за да помогна на двама ви.
- Не, не е така!...Той не може да говори, а ние говорим...за ...
- Говорим върху проблема. Това е терапията!...Ела, отпусни се...успокой се...Аз съм със стаж от 27 години...знаеш ли колко пациенти и пациентки съм оправял така ?!...Спокойно, няма нищо лошо...Просто се успокой! Твоят лекар ти казва да се откъснеш и да се успокоиш...Всичко ще бъде наред, скъпа!...И мъжът ти ще проговори пак, и ти ще знаеш вече какво да правиш с него и неговия пенис...Ще го опитаме върху моя...съвсем профилактично, нали разбирате ?!
- Стига !
Тая май ще се дърпа. Ще ми се прави на интересна. Ще плаче, докато го поеме в устата си.
Може и да стане.
Да платя тока и телефона, това е важното.
Писна ми от откачалки!
Оня, дето е млъкнал, няма да стане скоро.
Мога да си покажа някой от моите любими неща...а после тя да ги прилага на мъжлето и.
Терапия.
-Аз не съм ви извикала тук, докторе, да дискутираме това...Разбирате ли!- той спря да говори ?! И сега мълчи и гледа тавана...И се усмихва.
- Нека се усмихва ! Това, в неговото състояние е добре! А ние, като неговми близки-да си свършим работата!
- Стига ! Това е...
Кучка.
Какво е ?
Постепенно, с много приказки-ще стане ! Има хубава муцунка, гърдите и са изправени, да не ми се прави на девственица...
Ще я науча какво е орална любов, какво е анална любов...Ще и покажа какво доставя удоволствие на мъжа...Здравословен начин на живот, здрав секс...това е ! Да не ми се дърпа такава, че нямам време.