ИЗДРЪЖКАТА

                  Събудих се пръв.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 Не знам дали беше рано, или навън бе мъгливо, но в стаята беше сумрачно, сиво и някак мръсно. Сигурно защото дрехите ми се търкаляха на пода. Не помня как съм се съблякъл. От снощи почти нищо не помня. Апостол още спеше на канапето, устата му беше широко отворена, от гърлото му мъчително се изцеждаха някакви дрезгави звуци. Станах. Подът беше студен, усетих как космите на краката ми настръхнаха.

Наистина идва зима.

Навлякох панталона, блузата ми миришеше на пот и цигари.Чорапите ми бяха твърди, сигурно миришеха, но не исках да ги подуша. Да миришат. Няма какво да облека друго. А и няма кой да пере.

Все едно.

В гърлото ми сякаш е заседнала буца. И гърдите ме болят. Снощи сигурно сме прекалили.

Апостол пие много.

И пуши.

А няма пари.

Трябва да го изгоня.

Не мога да се грижа и за него.

Да се оправя, свиня такава!

Изпиках се, урината ми беше тъмна и вмирисана. Някой ден ще хвана хепатит. Или направо цироза. Или рак на белия дроб от тия цигари.

Един приятел от  “ Кошчето” все това разправяше:

 “...Аз си имам два черни дроба!...”

И моите дробове са такива сигурно.

“Кошчето” е моята кръчма. Докато имах пари, всяка вечер, от години там ходех. Познавах от там един следовател. Той все щеше да ме води на аутопсия на някой скитник - да му видя белите дробове какви са черни, и какво става, когато имаш цироза...

Все едно.

Не искам нищо да гледам.

Каквото - такова!

Дето вика Апостол - “..Колкото-толкова!”

Наистина е мъгливо навън.

От прозореца на кухнята видях, как мъглата се стелеше на талази между блоковете. Хора, свити в яките си бързаха за работа. Майки водеха дечица на детска градина. До контейнерите за смет една сврака с дълга опашка кълвеше някакви боклуци. Мина един клошар с количка, след него пъплеха две измокрени кучета. В количката му се поклащаше  една ръждясала готварска печка. Единият и котлон липсваше и там сега зееше черна дупка. Дори видях как две жици се клатят. Клошарят погледна в контейнера за боклук, свраката се уплаши и литна, порови с една желязна пръчка, бръкна вътре с ръце и дълго разглежда една найлонова торба. После я хвърли обратно, опъна дръжките на количката си и тръгна. След него, с наведени муцуни, заситниха и кучетата. Подухна вятър и нещо като вихрушка от мъгла се завъртя около него. Клошарят  кривна в пряката и се изгуби.

На масата се търкаляше празна бутилка от ракия, навсякъде беше посипано с пепел от цигари и фасове.Добре е, че нямам покривка, иначе всичко щеще да е петно до петно. Мушамата лесно се чисти.Ако има кой да я чисти.

Така прави той...

Като пийне, и започне да вика и да ръкомаха, тръска цигарата си където свари....

Ще го изгоня.

Ще го изгоня още днес, нямам пари да го поя и да пуши от моите цигари. Поне да чистеше...И аз не чистя. Затова е такова...мръсно и сиво. Мъгливо, както навън.

Гади ми се.

Тази ракия...силна е вярно, но сигурно е правят от захар. Или от стари компоти, конфитюри, сбирток...Да изкарат повече.

За четири лева килото – толкова!

Водата в кухнята е гадна и мирише, но не ми се ходи до банята. Източих я малко, после се наведох и пих направо от крана. Няма чисти чаши. Нищо няма. Наистина е гадна, има вкус на метал и мирише на тиня. Не съм плащал вода от година, така, че и това е дар.

Вода.

Пригади ми се, опитах да повърна в мивката, напънах се няколко пъти. Излезе нещо като пяна - гъста слуз с мехурчета...Пуснах водата да я отмие. Слузта се завъртя из мивката и потъна в канала. Проточи се, завъртя се и потъна. В каналите сигурно има всякакви гадости. И моята пяна – и тя сред тях. Видях се в огледалото - очите ми са насълзени и бляскави, мътни...мъгливи.

Тази мъгла какво е влязла в акъла ми...

Мъгла я !

По масата има обелки от салам.Трохи, пепел, чаши.

Празна бутилка.

Сега имам нужда от бира и топла чорба. Гореща.

На това му викат - “бульон - трезве”

Не знам кой го е измислил.

Сигурно някой като мене - пияница.

Шкембе - чорба и бира рано сутрин.

“...УТРО - ОТО ЗАПОЧВА!...С “РАМА” - МАРГАРИН...!!!”

Има такава реклама по телевизията.

Няма такива екстри !

Утрото започва с шкембе - чорба и бира, драги!

Ако имаш пари за това.

Една чорба, с питка хляб и малка наливна бира е  лев и осемдесет.

        Едно  бутилче от 200 грама “СЕЛЕКТ”, е лев и двадесет и пет.

 Избираш сам.

С водката можеш пак да прогледнеш. Да не ти се гади. Да добиеш тонус да посрещнеш деня както се казва... С чорбата какво? - минава ти корема и гаденето, а после?... Като се наядеш идва другото...пиенето...То ако си имаш пари - хубаво, но...

Глупости.

Сега имам нужда само от....

Знам ли.

Искам и да хапна, и да пийна.

Докато не пийна, няма да ми мине.

Абстиненция му викат.

Викат...майната ви!

Не ми се пуши даже.

Гади ми се.

И от тази кухня с мръсни чаши, и тази мъгла...и от всичко.

Синът ми - Даниел, по това време трябва да тръгва на училище...Сигурно майка му го води сега за ръка, загръща му яката на якето да не настине.

Якето му го купих минала зима.

Нова е.

Топло и модерно - с много джобове.

Знам ли дали е модерно? Така каза продавачката. И синът ми го хареса, а това е най - важното. Гледах да е по - дебело, като за зима, за му е топло, и да казва - “...това яке е от тати...”

Дали ще казва – Божа работа! - но аз съм си изпълнил дълга.

Синът ми няма да мръзне, а това е най - важното!

Нека да е студено, нека да е мъгливо, ама Синът ми ще има яке от баща си..!

Майка му и живот!

Една бира така добре ще ми дойде!

Няма бира.

Няма шкембе - чорба.

Някой трябва да измие чашите и да....толкова е мръсно навсякъде...

Няма смисъл.

“...ИМАМ ДВА ЧЕРНИ ДРОБА...”

Поне една бира да имаше.

Вратата скръцна. С протяжна походка влезе Апостол.

По потник и шорти, видях, че отпред, по бялото на гащите има жълти петна.

Очите му блестяха като фораве.

-         К, во стаа бе?!...Не съм те усетил.

Това е. Днес трябва да го изгоня.

Апостол приседна на един стол. Гърдите му бяха космати - с бели, прозрачни дори косми, само брадясалото му лице беше черно - дали беше посивял, или от четината – не знам.

Полюшкваше се на стола.

-         Много ми е зле, да знаеш...Нали ти разправях...аз имам една жлъчка, подлютена...като стане така, и се обажда...

-         Седни малко!...И на мен не ми е добре...

-         Май прекалихме снощи, а ?...Ама не сме се карали, а, приятел?

-         Не сме...Няма проблеми!...И аз не помня много.

-         Майка му стара!...Винаги ме е яд на другата сутрин...Ама знаеш ли за кое ме е яд?...Яд ме е, че не помня дали съм се излагал...или такова. Нищо не помня, а знаеш...като пийна и налитам, нали ме разбираш, ти знаеш, де..!

-         Знам! Няма проблеми.

-         Пийнахме повече, а ?

-         Колкото – толкова !

-         Евала!...Трябвало е...пийнахме!

-         Не се притеснявай.

Апостол порови из празната кутия с цигари. Зарови пръсти в нея, после я хвърли обратно на масата.

-         И цигари няма, а ?

-         Няма.

-         Хубава работа!

-         Да си купил, а ?

-         Хайде да не се разправяме за глупости.

Гадно ми е, гадно...

И главата ме боли, не ! – по - скоро тежи, като пълна с олово.И гърдите ме болят, така е – по две кутии цигари на ден, какво друго?...

Краката ми замръзват. Подът е леден, в кухнята хазаинът е сложил теракот, лесно се чисти, ако има кой да го чисти, но през зимата направо те изпива....Имах едни чехли, жена ми ги беше купила по някакъв повод, ама и те си отидоха. Първо се разпраха каишките отгоре, после на подметката направо дупка изкочи. И ги изхвърлих. Сега - по чорапи, но не става и така. Зимата си е зима. Теракотът ти изпива здравето направо. Да пие.

И аз да имаше какво да пийна....

-         Да вземем по някоя бира, а? Явно, че беше гузен, защото го изцеди от устата си, без да смее да ме погледне - ...- Аз, само да кажеш, веднага ще отскоча до магазина, нали знаеш, че няма проблеми...

-         Няма пари.

Замълча.

Порови машинално пак в празната кутия от цигари, после я смачка в шепата си. Прозя се и се загледа навън, през прозореца. Знаех, че мисли какво да ми каже. Апостол не е много с акъла си.  Уволнили го преди години от работа, бил добър стругар, поне така ме разправя, после го ударил на пиене. Пиене, пиене...синът му един ден го пребил от бой, изхвърлил го значи, като мръсно куче направо...И от тогава Апостол не се е мяркал вкъщи. Нито се обажда, нито го търсят. Апостол разправя, че като започне работа и като изкара една пачка пари, щял да се върне вкъщи ”...на бял кон, не знам дали ме разбираш!...”

Щял да купи на сина си уокмен, а на жена си - рокля от чиста коприна.

Викам му - “...Синът ти е на 24 години, само уокмен му е  на главата...”

Ама той не разбира.

Синът му е безработен от години, той пие в една друга кръчма - “ Бай Ачо”, ама от доста време не съм го виждал и там. Сигурно и той като нас - няма пари, и се налива в къщи. Апостол от седмица - две е при мен. Една вечер донесе ракия, оставих го да спи тук, и така си остана...

Но ще го изгоня.

И аз нямам пари.

Иначе е добър, никога нищо лошо няма да стори, само това му е лошо - като пийне и започва да вика. Псува, ръкомаха, крещи...

-         Мамицата им! -вика: - Аз съм човек, а не животно!

А аз си трая. Нали си има приказка - “ От пияния  и лудия бяга!

И той вика, вика, а после вземе че плаче.

Със сълзи, като дете...чак на мен ми се свива гърлото, и на мен ми иде да викна, да ревна, да закрещя, че да не спра....

-         Защо бе..? - вика: -...приятел?...Защо живеем толкова грозно?

Аз си мълча. Какво да му кажа. Научих се да не си задавам въпроси. Първо, като разбрах, че нямам отговори, се научих и въобще да не си задавам въпроси. Пък и не ми се мисли за нищо. А Апостол, като се напие, все тая захваща...какво било, какво станало...Абе, приятел! В живота няма отговори, няма грешки, няма успехи...Това ако не го разбрал, за какво си живял толкова години ?!

-         Кофти ми е....Тая ракия...мама им мръсна!

-         И на мен ми е зле.

-         Повече няма да вземаме от тоя...Евтино, евтино...ама сутринта не можеш да бафнеш!

-         За толкова пари – толкова!

-         Толкова !.. Все гледаш да спориш ! И аз съм варил ракия, ама е била чиста – от грозде, от круша...От круша знаеш ли каква ракия излиза ?!...Мека, чиста...направо в гърлото ти се плъзга, като олио...На сутринта няма глава, няма нищо...А това какво е ?!...Цялата ни държава е мошеническа, така да знаеш от мене!

-         Знам и без да ми казваш.

-         Знаеш...нищо не знаеш!

Апостол млъкна. Явно, че и на него му беше зле. Очите му блестяха, а лицето му - брадясало и сиво, беше някак остаряло. Отвън се чу как мина кола, а след нея лавнаха и кучета. По обяд, дано, мъглата да се вдигне. Ако имаше цигари, щях да запаля, ако имаше и бира... Болят ме слепоочията, сякаш с чук ги пробиват.

-         Това е...Няма цигари, няма и бира...И ракията свърши.

Апостол изсумтя нещо под нос. От студа кожата по ръцете му беше настръхнала, сякаш беше пъпчасал. По потника му имаше две петна - едното жълто, сигурно, докато е спял, са му потекли лигите, а другото - черно. От пепел на цигарата сигурно, после го е размазал с ръка. Ръцете му бяха покрити с бенки.

-         Дай да мислим нещо...че така не се трае!

-         Какво да измислим...нямам пари...Иди работи, докарай пари...И цигари ще има и бира...И каквото си искаш.

Гласът ми беше станал неочаквано дрезгав и остър, бях решил да го изгоня тази сутрин, но не очаквах, че съм готов веднага за това.

Апостол ме изгледа с блестящите си очи.

         - Ти какво сега?!...Ще ми се караш ли, или какво ?!...”...Работа...!” Ами иди ти на работа, бе ! На мен ли ще ми четеш Евангелието или какво ?!...Ти и и образование имаш, и всичко...Що не се хванеш?!...И учител си бил, и не знам си какъв...Хвани се - работи, да те видя, като толкова знаеш!

-         Не ми давай акъл!...

Апостол ме загледа, подсмръкна, избърса си носа. Посегна машинално към празната кутия от цигари, после се усети и я хвърли обратно.

-         Стига бе! Ти какво...тази сутрин?!...Да не си станал с гъза нагоре! Майтапя се, нали ме разбираш?...Нищо лошо не казвам!. Едно ще ти кажа: МАЙНАТА ИМ!...Няма да им работим, няма да им гласуваме...нищо. Нищо няма да правим! Ей така! - нека да потъне кораба, нека се удавят плъховете, ама поне аз и ти...ние двамата да си знаем: НЕ СМЕ РЪКОПЛЯСКАЛИ! Нали ме разбираш? -може и да сме такива, и онакива, и всякакви, ама не искам да ми каже някой - ..И ТИ ЗАЕДНО С ТЯХ! ...Не съм с тях, с никой не съм, нали ме разбираш?!...

-         Хайде млъкни!...Не ми е добре и не ми се слуша нищо, за никой!

Станах и отидох да прозореца.

Навън мъглата се стелеше още, на талази, гъста, отровна. Една женица, с яке с качулка на главата, разхождаше рошаво кученце. Кученцето тъкмо беше вдигнало краче и опикаваше едно дърво. После се завъртя и подуши каквото беше свършило. Женицата пушеше цигара, лицето и не се виждаше, само сини кълба излизаха под качулката, и пара. Сигурно наистина навън беше много студено. Мина една кола, дори през прозореца се чу как от нея бумти някаква музика. Потни негри се кълчат и опипват четала си - сигурно така изглежда клипа им.

Тополите отсреща се поклащаха неясно, размити сред талазите мъгла.

Гласът му беше кротък, тих, дори молещ:

-         Хайде, дай...такова...Да отидем до магазина...ако искаш- и до пазарчето може...Да, до пазара! Ще потърсим оня...как му викаха...Македонеца ! От него ще вземе една бутилка...и половинка може, ако нямаш пари...Не ми е добре, приятел...наистина снощната...Главата ме цепи направо, да знаеш!

-         Стига!...Нямам пари!

-         Имаш пари...Нали знам...За издръжката парите нали са в теб...ще вземем малко, после ще намерим ...такова - на заем! Аз ще имам грижата, не се притеснявай...да не се набутваш, нали ме разбираш?!

-         Нямам пари!...

-         Не се ядосвай, приятел!...Имаш 40 лева...издръжка. Нали ми разправя – трябва да ги изпратиш от 10 до 15 число всеки месец. Е, днеска какво е?! Още е 8, къде си се разбързал пък ти...такова?!...Ще намерим пари, ще изпратиш запис...Нали знаеш...синчето ти цял живот ще милее за тебе !

-         Млъкни, тъпанар такъв!

Пуши ми се. Пуши ми се и ми се гади. Ако се напъна, сигурно ще изкарам още лепкава пяна от корема си. И водата ще изпрати тази гадост в канала.

После пак ще ми се догади.

Докато не пийна...така ще е.

Сутринта пиеш за да се оправиш от снощи, вечер се напиваш, защото е вечер. Хубаво е да се напия сега и да легна за спя. Когато се събудя следобед - подпухнал и с главоболие, пак ще се напия. Сутринта - пак.

Слузеста пяна в канала.

Клощарят с кучетата.

Свраката кълве боклуци.

Мъгла, мъгла...като отрова.

Главата ми ще се пръсне.

Синът ми по това време, сигурно е започнал. В трети клас е, казва, че госпожата му по физическо била много гадна. Не знам, може и такава да е. Сега всички са гадни. Но аз съм му купил яке...С голяма яка, да му топли. Като е мъгливо навън, да му пази.

Дано го опази!

Трябва да му дам 40 лева.

Издръжка.

Издръжка...

А той кога ще ме издържа?!...Кога, в такава мъглива сутрин, ще започне да ми купува цигари и бира?!

Като имам пари...ще го издържам.

Ще му купя пак яке.

И колело ще му купя.

И ще се извиня на майка му.

Няма да и купувам копринена рокля...нещо по - просто...Важното е да знае, че аз съм пак същия. И всичко ще бъде както преди. Ще преподавам литература в някое  квартално  училище, ще им говоря за Дебелянав и Ботев. Вечер ще гледаме телевизия и ще си лягаме с прозевки.

Гади ми се !

Нищо няма да стане!

Ей тука! - с Апостол, ще пием ракия по 4 лева килото.

И ще повръщаме сутрин в мивката.

-         Ще отидеш ли за цигари и бира?

Изглежда, че не очакваше това. Сепна се, очите му зашаваха неспокойно по лицето ми, стената, прозореца.

         - Ама ти какво ?...Ами издръжката?

-         Ще отидеш ли ?

-         За ходене – ще отида!...Ама ти помисли...да не кажеш после: това било - онова било?!

-         Не дрънкай!...Облечи се, че навън е студено.

Апостол се почеса по тила, изгледа ме продължително с подпухналите си очи.

-         И цигари да взема, а ?...За теб...нали пак “ Мелник” -пакет? А за мене...от моите нали знаеш?...

-         Сега вземи цигари и бира, а после...После ще видим. Може и до пазара да идем...при Македонеца...Неговата ракия поне не е гадна, нали ме разбираш?

                                                              19.10.2004