КОЛЕТ
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
КОЛЕТ
За това знам, че ме бива.
Обичам да върша неща, за които усещам, че съм подготвен. По този начин можеш да бъдеш сигурен, че ще се справиш добре и никой няма да е в състояние да те упрекне.
Мразя да ме упрекват.
След това денят ми помръква, сякаш слънцето се скрива зад облаците и внезапно се спуска мрак. Аз самият като че ли рухвам. Ръцете ми увисват безсилно, краката ми омекват. Вечер, когато се прибирам, усещам, че съм чужд на целия свят. Прибирам се и мълча. Жена ми ме гледа под вежди и нищо не смее да каже. А аз, може би от важност, или просто така - мълча и колкото и да съм тъжен, се старая това да изглежда още по-силно. Жена ми трябва да знае, че аз не съм който и да е, аз съм човек, който е в състояние да има сериозни грижи. Или - аз съм човек с богата душевност, човек, който може и да страда. Всичко това е много важно.
Крача по улицата и всички тези важни мисли ме изпълват и ме карат да се чувствам уверен в себе си.
Днес е хубав ден.
Най-после съм оценен от шефа си, а това никак не е малко.
Мога да си мисля, че от всички служители днес Той търсеше именно мен. Защото по свой начин, интуитивно,Той знаеше, че само аз съм в състояние да се справя с такава задача. Защото аз съм най-подготвения от всички. И Той го е знаел... през цялото време го е знаел, изчаквал е момента, когато ще бъде най-добре да го демонстрира на завистливите ми колеги. А те са наистина завистливи. Когато тръгвах, с бавна крачка, мълчаливо, така както се полага в такива случаи, усещах погледите им да ме изгарят.
Днес е моят ден.
Струва ми се, че дори слънцето свети някак по-ярко. Довечера може и да купя бутилка вино. Ще я изпием с жена ми. Нека и тя сподели радостта ми. Да ме усети до себе си.
Господи, колко е хубаво!
…Той изпрати мен, да получа колета от гарата.
© Светослав Иванов All rights reserved.
Всъщност това си е литературно произведение. Прав си и за празнотата. Но не всеки дребен чиновник, или работник , не всеки "дребен" човек, въобще, на когото "големите" му викат пренебрежително Чарли (по нашите земи "Ей, Джони!", или "Ей, Джонка!"
, далеч не всеки от тях може да има късмета на шофьора на такси от едноименния филм. Диана Експрес го изпяха малко в стил Йовков "Две праскови посях и две череши..." - нещо като съвременната песен на колелетата. Сали Яшар... Една костилка да метнеш някъде, но да покълне...
