Мълчанието на тополите

Мълчанието на тополите<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

или когато мракът проговори

(Фантастика)
 

След векове на тъмно и измъчено минало, човечеството най- после намери покой. Всички се питаха какво ще има след края на човечеството. То се самоунищожи само, заради собственият си прогрес, или от глупост, никой не знае точно.

Ден първи и мракът настъпи:

Разхождайки се из една от главните улици, на това което е останало от Ню Йорк,  човек може да се запита какво стана всъщност?
         Преди векове със началото на човешкия род и съществуването му, първоначално самците са гонели женските , за да продължат рода. Самецът не е можел да убива, не е можел и да работи, само е плашел малките животни. След време древният човек установил, че трябва да се крие от дъжда и от дивите зверове. Започнал първият градеж на дома. Започнал да създава първите инструменти на труда( някой взети от природата- кости, камъни). Човек градял, но и убивал и то не само да се нахрани. Убивал животното, за да си сложи кожата му на гърба си, да не му е студено. Убивал мамути и правел от бивните им украшения. Рядко, но все пак убивал и себеподобни, било заради територия, личен пример, или женска от харема. Унищожението заложено в генът на човека, и прогресът- търсейки по лесни начини за съществуване, човекът измислял все по сложни механизми и системи. Човек започнал да гради големи сгради- палати, дворци, къщи, водни канали, убивал за удоволствие и променял древния свят около себе си. Група от племена образували общност, която била в спор с друга общност. Общностите, или по точно водачите им винаги воювали помежду си. Появили се първите политически разпри- територия, хора, богатства. Днес след края на човечеството ще кажем: “Че на кого са му били нужни”. Да, но не! Човек е алчен, гледа да граби и да унищожава. Във времето на ренесанса, до така нареченото “Ново време”, нещата се променили. Взаимоотношенията между хората се станали различни, разнообрази, но все още важало правилото на по силният “Пречиш ли ми- пада ти главата. Все още гладът за кръв не бил усмирен. Настанал ред и на пазарната икономика. Човек не можел пряко да се грижи за прехраната си. Трябвало да работи работа (професия) я като тлъст чиновник, я като трудов мазохист, за да си “построи дом”. Лошото на този ред бил забогатяването на богатите и обедняването на бедните. Породили се много граждански сблъсъци за различни интереси. Политиката обещавала на бедните богатство, а заблудените “вярвали”. Появили се партизанството, тероризма и сепаратизма. Те били против създадената система. Заради колониални претенции, Немската нация, започнала световна война. След това не им стигнала пролятата кръв и започнали втора световна война. В края на втората било използвано оръжието “гъба” над далечна Япония. След масовото убийството на милиони хора от човешкият род, човекът се замислил върху стойността на живота. Не само човек умирал, под влияние на “човешката дейност” и прогреса. Унищожавала се флората и фауната на земята, почвата била пропита с вредни вещества, а света се рушал, заради “удобството на седналият пред телевизорът дебел, тлъст и глупав “Американец””. Светът главоломно започнал да се срива, политиците взели решения чрез общи усилия да го спасят. Уви, това било невъзможно! Процесът на унищожение продължил  и след обединението, този път с още по огромна скорост. Двубоят между светът и човекът бил в полза на човека- за съжаление. Денят минава със скафандър заключен на глава последния човешки живот. Той стъпва по улиците на Ню Йорк. Зле му става на човекът, след като си помисли, че един или няколко човека са решили съдбата на цялата земя!

Ден втори:

Отново съм сам. Връщам се отново в миналото. Човекът полетя във космоса, покори морските дълбини и достигна до тридесет километра на дълбочина в земната кора. В крайна сметка за какво? Измисли се лек срещу чумата, проказата, имунната недостатъчност, рак и куб още болести. Други болести сполетяха човекът- болният му ум. Успяха да неутрализират гена на стареенето, започна “гавра с природата, след създаването на нови видове. Човек изучи почти всичко на земята и полетя в космоса. Първо стъпи на Луната, после на Марс и на други звездни системи и между звездия. Не откри живот и от самота се самоунищожи.

Ден трети:

Пясъкът от радиоактивни отпадъци се рееше из земята. Що за чудо? Денят е кратък, нощта я няма, не се види слънчев лъч от облаците дим и прах. Писва му на човек да ходи из заголената земя вяна от “вятъра на промяната”. Жалко само че не промени човечеството на време. Хиляди години хората са си мислели, че на земята ще настъпи край, но никой не е мислил колко ужасен ще бъде той. Все пак древните хора са се оказали прави преди хилядолетия са мислели, че на края на света имало дракони и змейове бълващи огън и лава. На края на света обаче няма нищо. Няма и следа от живот, все едно, че е нямало нищо. Прогресът доведе Земята до това положение. Никой не ни е карал на сила. Сами сме избрали своят път.

Ден четвърти:

Не виждам, защото нямам какво да видя. Тъмнината и студенината е обхванала цялата Земя. А аз последния човек я наблюдавам и се питам нямаше ли по добро решение, че това да бъде края. Смелост ли не ни остана в човешката душа. Духът на свободата ли го напусна. Врагът сме самите ние... Сега го разбирам... В човек се таи доброто и злото- гени може би. Двете страни си противодействат. Но злото спечели голямата битка, най- важната, а може би “спечели и  войната”. “Животът е кратък” биха казали моите прадеди. Нека му се наследим. На какво да се радваме сега, заради тяхната безотговорност?

Ден пети:

Вече нищо не ми идва на ум. Разполагам само с една стара библия. Казват, че това се крие тайната на бъдещето, аха значи това е бъдещето. Това е краят на краят. Няма друг край. Излизам извън града и виждам голите камъни, безжизнената пустиня и прахта която се вее в небето от вятърът. Все още съществува... А съществуваха и технологии и машини..Сега от тях виждам само една изкривена ламарина, покрита с радиоактивен прах. Бързах да се скрия, защото липсата на озонов слой костюмът ми. Облаците се раздалечават. Ето и първият убийствен ултравиолетов лъч, който огря земната повърхност. Във въздуха вече няма въздух. Дали на Земята отново ще има живот. Едва ли!

Ден шести:

В ръцете си държа снимка на тополи. Те мълчат! Всичко мълчи. И аз мълча като монах. Нямам и на кого да говоря. А във вселената не останаха повече от десет хиляди човека, които никога няма да стъпят на това място на което започна еволюцията им. Или поне и днес е само едно продължение на живота. Мълчат, мълчат Земята и не проронва нито една сълза. Мълчат и тополите. Вече ги има само на снимка, а на Земята вече няма такива. Иска ми се да умра тук.

Ден седми:

Както бог е сътворил , както пише в библията света и човекът за седем дни, така и аз съм тук за последните седем дни за Земята. Все още не съм казал, защо земята беше унищожена. Може би бог е създал своите творения с зла умисъл- човекът. Човек се роди и загина за миг от вечността, все още не е намерил отговор на хиляди въпроси, а може би не е трябвало да ги намира. Човек се самоунищожи, като допусна  радиоактивен експеримент  да излезе извън контрол. Радиоактивна бактерия разграждаше всичко по пътя си. След няколко часа и аз ще бъда разграден, тъй като алфа, бета и гама лъчите на структурния състав на всичко. След  секундни ще погледна за последен път земята и ще си почина, за вечни времена, както почиват моите, вашите и нашите прадеди. Всяко нещо има своето начало и своят край. А краят току що настъпи. Гледам за последно мълчанието на тополите и слушам мракът, сковал Земята за вечни времена.

Първата ми творба(фантастика)