Най-важното е да ти бъде приятно

Най-важното е да ти бъде приятно

Събудих се. Отворих очи, погледът ми безцелно се плъзна по стената, обходи стаята, разрови пръснатите по пода дрехи. Нищо ново. Една муха-черна, с големи лъскави крила лазеше по панталона ми. Беше станало светло. Прозорецът грееше, горе-в ъгълът му се виждаше едно синьо парче небе. Без облаци. И днес ще бъде горещо. Цял ден. Почивен ден. Затворих пак очи. Нямаше за къде да бързам, нямаше какво да се случи, нищо не ми предстоеше. През стиснатите ми клепки се прокрадваше червена мъгла, когато стисвах още по-силно очи, зейваше черна дупка с блестящи, жълти светкавици. Трябваше да се вдигам, когато един път се събудя, после не мога пак да заспя. Иначе нямаше да е лошо-цял ден в полудрямка, като вцепенен. И без това не знаех какво мога да правя днес. Пък и мухата-оная-черната, след малко щеше да започне за ме лази. Да ме плюе с хоботчето си. Да ме пипа с косматите си крака.
Гадно.
Отвън се чуваха крясъци, сигурно клошарите ровеха из кофите и ругаеха нещо. Една кола премина по улицата и изрева с двигателя си. На края на улицата, на завоя чух как изкърца със спирачки, после пак изрева и заглъхна. И циганите отвън замлъкнаха, в стаята изведнъж стана глухо. Трябваше да ставам. Мухата летеше из въздуха, после кацна на лампата. Почивен ден. Днес не съм на работа. Цял ден. Какво щях да правя?…За какво са почивните дни… Сигурно за това. Да се чудиш какво да правиш. Да се прозяваш и да зяпаш през прозореца. Една мърлява циганка влачеше след себе си разкривена количка, пълна с вестници. Един кафяв чувал, пълен с нещо се поклащаше. Зад количката ситнеха две мърляви кучета. Циганката държеше в ръката си нещо като кука, сигурно с нея ровеше из кофите. Пак се прозях. Така- с широко зейнала уста, даже челюстта ми изпращя.Няма кой да ме види. Когато човек е сам се превръща в нещо друго. Или става това, което е. За какво са почивните дни? Сигурно-за да не ти плащат. Така беше казал един-“нарочно са го измислили така, хем да не ти плащат, хем да си харчиш парите… ”Ама на мен не ми се вярва. Все ми едно, да правят каквото си знаят…Почесах се по корема. Гащите ми са мръсни.Отпред се виждаха две жълти петна. Снощи като съм пикал е покапало. Ще се изкъпя след малко. Дъхът ми миришеше лошо, май пак бях пил в повече… Или-не знам, пил съм колкото искам. Все едно. На кой ли му пука. Мухата кацна на прозореца. Полази, после замря. Голяма муха. Черна, с блестящи крила, като ципи. Очите и бяха изпъкнали и мътни като застояла вода. Видях, че изкара хоботчето си и започна да плюе стъклото. Можех да я смачкам с длан. Да си вдигна бавно ръката за да не усети, после с един рязък удар да е размажа там…Ще стане едно жълто петно.
Гадно.
Коремът и ще се пръсне, отвътре ще изскочи каша-жълта пихтия, пълна с черва… Не си спомням дали мухите имаха черва. Гадно. За да не я гледам се махнах от прозореца. Да стои там, после ще я изгоня навън. Да ходи да лази по циганката и двете проскубани псета. Седнах на леглото. Прозях се. Коремът ми се беше нагънал като торба. Тлъстини, мазнини… Кожи. Остарявам. Почнах да ставам дебел и тромав. Да се задъхвам . Да се потя обилно.
Гадно.
Трябва да ям по-малко. Или да намаля пиенето. Някой беше казал, че от пиене се пълнеело много… Отначало, после ставаш кожа и кости. Започваш да трепериш…накрая те бутат в лудница и там си оставаш…Алкохолик, пияница…Все едно. Трябва да започна да тичам в парка. Сутрин да ставам с един час по-рано, да правя крос…после един хладен душ. Отивам на работа свеж като американец, усмихнат… С една обиколка преди всички. Глупости. Изправих се рязко, леглото под мене изскърца, сякаш се сопна. Като минах покрай огледалото се поспрях. Отпуснах корема…после го глътнах. Кожата ми е станала сива, някак отпусната. Нагъната, сбръчкана. Остаряла. В банята беше хладно и влажно, но миришеше на нещо застояло и мръсно. Сигурно по ъглите има мухъл. И плесен. Някой ден ще почистя. Пикнята ми беше тъмно-жълта, миришеше на ракия и вкиснато. Много започнах да пия. И потта ми мирише така. А какво друго да правя…Изтръсках се. Погледнах очите си в огледалото. Подпухнали, влажни. Мътни, като застояла вода.Брадата ми беше набола, като прокарах пръсти по скулите, проскърца като изсъхнала четка. Няма да се бръсна днес. Почивен ден. Цял ден.Пуснах студена вода от чешмата, после се сетих, че не съм пуснал водата в клозета. Като дръпнах синджирчето, водата от чешмата изведнъж намаля, после, като се напълни казанчето, пак се усили. Наплисках лицето си, после се наведох и оставих студената струя да се стича по очите ми. Приятно. Лицето ми беше уморено и сбръчкано. Кожата ми беше станала суха и сбръчкана, покрита с разни червеникави пори. Бръчки. Бели връхчета на пъпки. Да, остарявам. Наистина. На 37 години съм. Не са много. Остават ми сигурно още толкова. Има още страшно много години…Не знам какво ще ги правя. Нищо не знам, пък и не искам да знам…Пуснах душа. Направих водата хладна, даже студена. След повече пиене това се отразява добре. Стоях под струите със затворени очи. Чувах как водата драска по черепа ми. Като с нокти. Студено, приятно…Да можех да остана така… без да помръдна. Да не мисля за нищо, да не правя нищо…Само водата да шуми в мозъка ми, да ме измива…всичко да измие от там…Като потреперих от студ, се измъкнах от душа. Кожата ми беше настръхнала, по нея се стичаха блестящи струйки вода. Аз така обичам-да излизам от банята гол, а водата да се стича по мен. Ако бях женен, жена ми щеше да крещи, че оставям локви по пода и мокри следи…Ще се цупи. Аз няма да се женя. Ще си остана така… Да шляпам с мокри крака по килима. Ако искам, мога и да се изплюя на пода. Няма да се съобразявам с никой. С никой. През зимата, като е студено, си обличам халат. Един такъв шарен, на ивици. От баща ми остана, но е запазен, мек е. Върза се с едно въженце, с два големи пискюла накрая. А отстрани има два големи джоба. Като си вкарам ръцете в тях, мога да се галя. Много е възбуждащо да се милваш така. Мекият плат нежно драска по сгорещеното тяло… Правя го понякога, когато не съм бил отдавна с някоя…А иначе обичам жените. С тях е по-хубаво, те са толкова меки и гладки…Не обичам да говоря за това с никой. За това някои колеги приказват за мен, че съм обратен. Зад гърба ми, събрани на групи-злостловят. А аз не съм такъв…Не съм. Даже мразя обратните. Веднъж, в някаква кръчма, бях пил повечко…Беше се лепнал един, не помня за какво сме говорили… На излизане усетих, че ме беше притиснал до стената, галеше ме отпред. И ме целуна. Усетих езика му как се вмъкна в устата ми…някак мазен и лигав, дебел…Блъснах го с все сила…оня падна на земята, а аз се разкарах. Като се прибрах си мих дълго устата… и езика си трих… гадно беше. 
Не ги обичам обратните.

…Отидох до кухнята, мокрите ми крака шляпаха по пода и оставяха локви.Сигурно по стъпалата ми се лепяха трохи и боклуци. Извадих една бира от хладилника, бутилката изсъска и капачката отхвръкна. Търкулна се под масата. Там ще си остане… Кой знае кога ще се хвана да поизчистя навсякъде. Бирата беше ледена. Пих направо от шишето, на едри глътки. Студената течност обля корема ми. Не се пие така. 
“… Не се пие студена бира…Ще те заболи гърлото… И ще хванеш пневмония… ”
Мама винаги така казваше. Мама…Вече я няма… 

Но съм запомнил. Бирата наистина беше студена, даже ледена. Ще взема наистина да се простудя. Това остана - да легна болен… Да вдигна температура, да легна и да няма кой да се грижи за мене…Отпих още две глътки и се оригнах. Когато си пил повече, бирата е направо елексир. Сякаш имаш пожар в корема, а горчивата пяна го потушава… Първата бира я пиеш набързо, на едри глътки, да си оправиш малко главата.Очите ти блясват и ти става по-добре. Втората бира се пие бавно, с кеф.
Пиянски мъдрости. Пияндурски фолклор. Житейските мъдрости на алкохолика.
Все едно…Все още не съм алкохолик, няма и да стана. Никакъв няма да ставам. Нищо не ми се прави, а каквото стане-да става…
Почесах се с единия крак по пръстите на другия. Прозинах се.
Нищо не става. По улицата мина една черна кола, цялата изпръскана на кални капки. Такива са-мърлячи! Карат скъпи коли, а не ги мият. Свине със свине… 
Нямам кола, нищо нямам… Ако имах-сега можех да запраша някъде. Да карам бясно, като гангстер, да вдигам пушилка по прашните пътища. В някое забутано градче да спра. Да забия спирачки на площада… да се настаня в някое малко мръсно хотелче. Вечерта да се напия здраво, а около мене да се търкат всички курви на града…  
Глупости! Нищо не ми трябва.
Нито курви, нито коли.
Курвите са мръсни и гадни. Порочни, изтривалки на целия град… Разни такива. Мама някога ми говореше, че “тия жени са пълни със зарази, отвътре са пълни с буболечки и червеи… ” И аз съм си представял, да-виждал съм размътеното ми пубертетно съзнание, как между краката на една такава, от ония жени, изпълзяват бръмбари и слузести, дебели червеи… 
Гадна работа… 
Жените са гадно нещо…Но не съм педал…не съм. Мразя мъжете, толкова са груби…космати…Груби и прости.
Пак глупости.
Какво ме интересуват мъжете?… Нищо и никой не ме интересува. Нито курви, нито нищо…Ей така ще седя и цял ден ще се наливам с бира. Ще пия и ще пикая. Като животно…Ама че работа…не започва добре този ден.
Отидох пак в кухнята. Взех от хладилника още една бира. Като я отворих, изскочи малко пяна и капна на пода. Мръсотия. Някой ден ще изчистя.
Студена бира.
Само да не ме заболи гърлото. Не искам да съм болен и да пия горчиви сиропи. Или да ме вкарат в болница. Мама все това казваше :
- “Ако не ме слушаш, ще те вкарат в болница…Там да видиш какво е… ”
Болница ли? - никакви болници!
Върнах се в стаята.
По улицата вече нямаше никой. И коли не минаваха. Само едно врабче подскачаше около кофите. Изглеждаше угрижено за нещо. Или оттегчено. Като мен…Цял ден…Какво ще го правя? Не е добре така…от сутринта…Не бива да се разстройвам за глупости, винаги така се получава…Като няма какво да правя, започвам да се изнервям. Да си мисля за глупости…или да не знам за какво да си мисля. 
Скучно е…
Няма какво да се прави. Денят започва, слънцето изгрява… а какво от това? По-добре е да ходиш на работа. Така поне времето минава бързо.Нямаш време да мислиш за нищо. Прибираш се и пиеш, после заспиваш. На другият ден-същото. Какво му трябва повече на човек ? Да яде, да пие… И други неща, ама те не са толкова важни. Това е. Трябва да се усещаш добре по някакъв начин.
Да, това е най-важното… Да правиш, каквото ти е приятно. И да не ти пука от нищо. На никой не му пука за теб, и така трябва… Всеки за себе си, каквото можеш да вземеш-вземи! Като в зверилник.
Отпих една глътка от бирата, после още една.
По-добре е да излязна. Да се махна от тук. Да се попилея по улиците до като още не е станало задушно и тягостно. Може и навън да изпия някоя бира, или нещо друго там… Може и да хапна нещо… някой сандвич за обяд, или пица… Все едно. После ще се прибера и ще си легна. Когато се събудя, ще е вече следобяд, после ще гледам телевизия… Накрая ще мръкне, ще пийна някоя и друга чашка … И толкова, денят ще си отиде, като прогонена котка. 
Една котка се плъзна покрай кофите и се скри някъде.
Котка… Вече ги няма. Кучетата ги изядоха. А може и бедняците. Да са ги изловили в торби, да са ги одрали и сварили на супа. Котешка супа… Двама сбръчкани старци осмукват сварени котешки лапи… бършат мазните си устни с ръкави… Пръхтят запотени.
Мяу, мяу котенце! Няма го котенцето!
Старците се оригват доволни. От кога не са яли месо… Супа с месо. Месо, месо, месо… Всичко живо е само месо. Да ядеш, да разкъсваш, да осмукваш младо, прясно месо… Живо! Хайде-стига!
Време е да се махам от тук.
Трябва да се забавлява човек, трябва да му бъде приятно.
Приятно… приятно… 
Отпих още от бирата, имаше още повече от половината. По-добре е да я оставя за после, като се върна ще я допия. И ще си взема още нещо за пиене, денят е дълъг, а вечерта-още повече… За да спиш добре, трябва да пийнеш. Повечко, така потъваш в съня като в пропаст. Не сънуваш нищо, сякаш умираш… потъваш в пропаст.
На сутринта ти се гади.
Но нищо.
Какво друго да правиш.
Затворих бирата, трябваше да удрям няколко пъти по капачката, докато успея. Дланта ме заболя, даже се зачерви малко. Почесох се отпред. Трябва да си сменя гащите. Има жълти петна. Така става като не се изтръскаш хубаво след като се изпикаеш. После започва да мирише, миришеш на пор… или мъж, кой знае. Все едно-да мирише! На кой ли му пука.
Обух си дънките. Порових из шкафа за чорапи, но нямаше чисти. Обух старите, миришеха малко, но нищо. Ще пера, някой ден ще се хвана и всичко ще свърша. Ще измета навсякъде, ще изпера всичките дрехи…Или нещо такова. Някой ден и това ще стане. Може и да доведа някоя тук. Да чисти… ще я храня… и каквото там трябва. Да пере чорапи и ризи. Да готви и да изхвърля боклука… Нещо като съпруга. Но без да се женя. Като ми омръзне-ще я изгоня и ще докарам някоя друга… Може и това да направя, не сега… някой ден. Ще видя. 
Облякох фланелка. Бяла, с някакъв надпис отпред-на английски. Добре е така, навън ще стане горещо, ще се потя. Тази е тънка, до попива потта. В коридора се спрях пред огледалото.
Да, наистина съм започнал да остарявам.
В очите ми има нещо налудничаво, поне така ми се стори.
Заключих.Превъртях ключа два пъти.за всеки случай. Какво ли толкова има за крадене, но все пак. Навън слънцето ме блъсна право в очите, за миг примижах за миг заслепен, после бавно ги отворих. Някакви черни кръгове се въртяха, после се превърнаха в пясък, накрая изчезнаха. Беше слънчево и горещо. По улицата не се мяркаше никой, само там, до завоя една майка буташе бебешка количка. Сигурно ще отиде в градинката на сянка. Там с другите майки ще ругаят свекървите си и цените на бебешките дрешки. Или-мъжете си… Кучки такива! Затова няма да се женя, не искам нито деца, нито такова… да ми се мотае из къщи. Този апартамент ми е от мама и татко. Мой. Само мой. Няма да го поделям с никой. С никой…
Въздухът все още беше свеж, поех с пълни гърди, после шумно издишах. Да, никакви такива… никакви!
Важното е да ти е приятно.
Да си създаваш приятно… Да ръфаш сурово месо… младо.
Знаех какво ще направя.Автобусът, с него на гарата. Там, при сергиите, при цялата мръсотия и шум… Там са истинските неща… Въпреки всички преструвки, само там можеш да видиш до къде се е стигнало. А се е стигнало до много далеч… .Народът е станал стадо диви животни. Грозен живот.
Важното е да ти бъде приятно.
Автобусът беше пълен, вътре миришеше на пот и на село, разни баби с големи торби дишаха тежко от жегата. Две момиченца с къси поли дъвчеха дъвка и се смееха на нещо. Един чичко с мустаци се опитваше да чете вестник, но го блъскаха и той се мръщеше под мустак. По голото му теме бяха избили капчици пот. Подпрях се с гръб на вратата, така не беше удобно, на всяка спирка трябваше да слизам и да правя път, но нямаше начин. Иначе трябваше да се блъскам сред хората, да дишам миризмите им, да ме блъскат…
По-добре беше да тръгна пеша. Поне…Все едно. Двете момиченца имаха малки, наболи гърди. На едното под блузката се очертаваха даже зърната. И това все пак беше приятно. Можех да ги разглеждам, за да не обръщам внимание на другите тук. Бабите миришеха тежко. Чичкото най-накрая прибра вестника, стана му ясно, че няма да може да прочете нищо. Пък и какво да чете ? Само глупости пишат… Не чета вестници… не искам нищо да знам. Оня с мустаците изтри с длан главата си, видях как по дланите му заблестяха капчици пот. После ги изтри в панталона. В другата ръка държеше една издута чанта. Сигурно и той ще пътува. Двете девойчета си зашепнаха нещо. Сигурно си разказват мръсни неща… коя какво е направила… Малки, симпатични мръснички!… Да ми паднете само! Ела тука… мойто момиче… хайде сега…
Най-после пристигнах. Автобусът изсъска, сякаш издъхна, вратите се отвориха с трясък. На спирката тълпата се люшна, започнаха да напират да влизат. С облекчение слязох, въздухът ми се стори чист и прохладен. Но беше шумно и пълно с народ, от всякъде нещо крещяха, или така ми се стори, някакви забързани хора мъкнеха сакове и куфари, един даже мъкнеше огромен кашон. Дошъл в София да си купи телевизор. Или го мъкне от някъде, че е по-евтин… Или кашонът е пълен с други боклуци… Все едно… На кой ли му пука. Подлезът на гарата беше изпълнен с народ и сергии. Миришеше на смет и на баници, от няколко места виеха маанета и кючеци.
Цигански свят!… Цигански!
Мръсотия и смрад, гащи, банани, билети, народ.
Отидох до кафенето, огледах по масите, погледнах и вътре.
Моят човек не се виждаше. Моят човек!-циганин мръсен! Все едно.
Взех си една бира и седнах навън, на една залята с кафе масичка. Няма кой да почисти… вятър, кой да ти чисти?!
Запалих цигара и смукнах дълбоко. Бирата и тук беше студена. Ще настина накрая.
Мама все ми повтаряше да не пия студено.
А пия… Е, мамо!-станал съм лошо момче. Голямо, лошо момче.
Момче с пишле!
Има си и рима даже.
И цигари не трябва да пуша, ама пуша. Много пуша даже… и пия. И какво още не… Все едно. Мама я няма. И татко го няма. Имам си жилише, моето жилище. Имам си и пари… за удоволствия
Най-важното е да ти бъде приятно.
Тогава го видях. Приказваше нещо с един, приличаше на турчин от кърджалийските села. Със синя капа на главата и провиснали надолу мустаци. Спореха нещо, моят човек се оглеждаше постоянно наоколо. Турчето го дърпаше от време на време за ръката и му шепнеше нещо, а пък той клатеше глава недоволно. За миг ги загубих сред тълпата, после пак ми се мярнаха. Вече не бяха един до друг, сигурно не се бяха разбрали за нещо. Накрая турчинът махна с ръка, обърна се и се скри между сергиите. Отпих една голяма глътка и се изправих. Замаха с ръка да ме види. Подсвирнах.
Видя ме.
Пак се огледа наоколо, бръкна с ръце в джобовете и с небрежна походка се приближи.
-Здрасти мой човек!
Циганинът понечи да ми подаде ръка, но аз избързах да седна.
-Сядай, какво ще пийнеш набързо ?
-Здрасти авер!… Какво насам, а?… Какво?-бира ще пия..че ме цепи глава… не знам дали ме разбираш
-Да не си снощен, а?
-Абе… снощен! Нали знаеш… всяка вечер се черпаваме… после главата!
Станах и отидох за бира.
Барманката не ме и погледна, прибра парите и тропна пред мен шишето с бира. Не ми даде чаша, пък и не исках. Моят циганин все с чаша е пил… Върнах се. 
-Айде аверче -наздраве!-той грабна бутилката от ръцете ми, едва дочака да се чукнем и залепи жадни устни до гърлото. И аз отпих, после пак.
-Кажи сега-циганинът пак се огледа-кажи какво да бъде този път…
-Нали знаеш… малко момиче… да е чисто и сладичко
Гласът ми изведнъж беше станал хриплив. Запалих цигара и се закашлях.
-Щом е за тебе… няма проблеми! Нали знаеш-при мен тън.мън-няма!
Пак се огледа.
Имаше дребни, хитри очички. Мръсни.
Наоколо хората продължаваха да текат като шарена, мътна река
Едно вестникарче с продрано гласче изброяваше имената на вестници. Две циганета минаха, държаха найлонови торбички с лепило.
-Нещо мъничко… с тясно дупенце… За цялата нощ мой човек… 
-Имам такова… Българче, бяло… Ама нали знаеш-хубавото иска хубава парса!
-Стига… За пари не говорим, знаеш… Както преди, а?
-А… не авер! Туй малкото съм го купил наскоро… Нали ме разбираш-още е прясно… Тури още една педесетарка отгоре
-Я пък ти!… Много бе, приятел… Нямам пари, нали знаеш
-Имаш, имаш… жребец си ми ти! Айде-тури отгоре барем една трийсетарка… 
-Стига бе! Много… 
-Много, малко-ама знаеш ли какво е… Още и цици си няма.
-Ще ми го доведеш вкъщи обаче… И после-сутринта ще го вземеш
-Става авер! Ще го водя у вас… ти приготви само парата.
-Парата я имаш! Водиш я и ти броя.
-Няма проблем бе авер! Няма да правим цигански работи, нали ме разбираш
Отпих от бирата. Имаше горчив вкус, но беше студена и приятна за гърлото.