ОБИКНОВЕНА КРЪЧМА, ОБИКНОВЕНИ ХОРА

                              ОБИКНОВЕНА КРЪЧМА, ОБИКНОВЕНИ ХОРА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

            “Сивият кон” е една кръчма по Новия булевард, не знам даже и как се казва, построиха го, като строяха метрото. Съвсем обикновена кръчма, както е обикновено, впрочем и всичко около нас… Между “Опълченска” и “Христо Ботев”. Не е нищо особено, просто ми е на път, като се прибирам за в къщи. След работа какво друго му остава на човек? Да се види с някой, да пийне набързо едно - две…Това е най -приятно – в обикновена кръчма, с обикновени хора. От какво друго има нужда човек след 6 часа!?...Кръчмата е на удобно място, на път ми е, от там-лека-лека  в метрото, все някак ще се прибера вкъщи. Веднъж си бях пийнал и приказвах с една сервитьорка. Според нея, това е било хан на продавачите на коне някога, не знам как ги са ги наричали, ама на път към пазара, или вечер- след пазарлъка, точно тук са сядали да пийнат, да хапнат, тук са ставали големи софри…ама-минало ! Сега си е просто една кръчма, не че ми харесва кой знае колко, не че е по-евтино - нали казах - на път ми е.

От кръчма до кръчма, разликата не е голяма - навсякъде е същото - и салатите, и ракията, е. Знам, че има хора с претенции, ама това, все едно….Който има претенции и най-вече пари - в ресторант “Крим”, в разните клубове…

Проста, обикновена кръчма…

Дойдох по - рано, просто така се получи. Шефът ме прати на някъде, носих разни писма, а не щеш ли, стана изненадващо бързо, подписа - подпис, входящ номер, каквото си трябва…Купих си вестник, взех си един джин с тоник, изядох и един сандвич, на обяд не можах да изляза…

Такива.

С него се познаваме от години. Работихме по едно време заедно, после аз отидох да уча…Хубави са приятелите, с които не си се забравил, въпреки всичко…Аз си станах чиновник, той си остана да си работи…Като се виждахме, все това ми разправяше: ”Аз за твоите пари и гъза си не бих мърдал…” И е прав, ама…Ама-какво ? Къде ще отидеш?...Като животно си впрегнат, няма мърдане никъде…

Остави, не ми се приказва…

Не се бяхме виждали, знам ли месец, два, че и повече…Като те завъртят дните, не остава да мислиш за нищо…Работа - в къщи, от къщи - на работа…И така, без да усетиш, минават и месеци, може и година да мине, а стават толкова неща, ден с ден не си прилича, дето му казват хората…

Какво да направя?

Превивам гръб, да не ме изгонят…Децата растат, жената - това, че онова…Все пак съм добре. Имам работа, децата са здрави, и аз кретам, ама се държа…Искам само едно - да си сменя адреса, някъде там - в полите на Витоша, тоест- ако това не стане, поне да имам пари за още едно…Децата растат, искам да имат покрив под главата, поне това да им дам в този живот. Продадох на баща ми нивите, продадох и едно място до Златица…Нямам нищо друго.И заем ще тегля, и дано от някъде, нещо - далавера да стане…

Иначе - няма живот!...

Кой каквото и да ми разправя - това е животът!...Аз съм баща, аз съм глава на семейство, от мене това чакат!...Имах един началник преди години, той това ми разправяше:

            “ЖЕНА БЕЗ ГЪРДИ, МЪЖ БЕЗ ПАРИ - ВЗЕМИ ГИ НАЕБИ!”

Това е…Кой каквото ще да казва…Да им осигуря бъдещето, да им дам хляба в ръцете…Натам, оправяйте се, моля!...Не знам, не знам..много сложен стана живота! Някога, баща ми и майка ми са били бачкатори - изпълнявали са норма, давали са и нощни смени, и какво ли не…Ама са били и спокойни, и читави хора…

А сега?!...

На какво да се надяваш, за какво да се хванеш?...

…”Сивият кон”, както казах, си е кръчма. Ако не беше на такова хубаво място, щеше да си е квартална барака, ама тук, покрай “Стамболийски” и “Опълченска”, покрай разни администрации и други играчи, по обяд, пък и вечер, заведението се пълни. Има и телевизор, и климатик, не е долна, опушена дупка, става да седнеш, да пийнеш, да си кажеш по някоя дума. В София не останаха кръчми. Или аз не ги знам, напоследък и не ходя толкова много. Аз си знам “Македонеца”, две-три пицарии, разни кафенета и толкова…По целият свят, хората си знаят кръчмата още от дядо им…И дядо им е ходил там, пък и техните деца и внуци - и те все там ще си ходят. Защото Европа си е консервативно общество. С традиции, с морал…Дядо ти е ходил в тази кръчма и внуците, значи, и те трябва да ходят там…Така се изгражда едно общество!. С кроткост, с примирение, с благост…Тука няма такива!

Новите богаташчета ходят по места, дето не можеш и да припариш, другите - където видят!...Че то не остана една кръчма, която да не разсипаха, един ресторант с традиции…Мани ги тия, уж - реставрирани, разни елитарни, скъпарски истории…Няма една кръчма народна -  за обикновения, простичък труженик, дето да е останала…ей така!...Да се знае, че тука тати си е пиел ракията, и аз - на неговата маса ще седна, ще си поръчам от неговото, и кръчмарят ще знае, че това е синът на бай Ангел…Народът никой, за нищо го няма!...

А как ще влезем в тая Европа, без да си знаем на дедите ни мурафетите?!...Кой, колко е пиел, кой по коя е залитал?...Точно за това, винаги съм казвал, и няма да се спра да го казвам:

                “БЕЗ ШКЕМБЕ ЧОРБА, ЕВРОПА НЯМА ДА Е ЕВРОПА!”

Ако не си занесем и бълхите, и мастиката, и ракията, ако не си занесем простотията българска, каква ще е тази обединена Европа?!...Обединена Европа, лека - полека, ще заприлича на нас…Като влезе и България, и Сърбия, Македония и Албания…къде ще отидат? Разбира му на виенчанина, разбира му кратуната проста, какво значи да изядеш една вряла шкембе чорба сутрин, тогава, когато птиците още се прозяват по клоните, да пиеш бира и да се оригваш на разсъмване…Когато душата ти плаче от жажда, когато дъхът ти е направо огън на змей…Знае ли той, какво значи очи като фарове…светещи сутрин, какво значи песен, и плач, и разлъка…

Все едно.

Сервитьорката има хубаво дупе.

По - рано имаше една, много любезна…само дето лъжеше в сметките. Ако си пиян, ако имаш пари, веднага те усеща…Гадна работа!...Аз оставям бакшиш, защо ще ме лъже?...Не знам, не се прави така в тоя живот!...Питото - пито, сметката, бакшиша от мене!...Все едно. Напоследък започнах доста да пия. Жена ми я гледам, хъка - мъка!- какво да ми каже…Ама започна да прави муцуни вечер, като си легна подпийнал…

Ще се оправим.

Ще се научи къде е и мястото.

Работя, изкарвам, каквото мога го правя. От тука нататък, най-мразя : това било- онова било!

Трябва да се знае петелът в къщи!

Какъв петел, какви пат лева!

Като нямаш пари, никой за нищо не те бръсне…А само на една заплата не се кара. Нищо не става…Животът е скъп, от всякъде - пари искат, да се оправиш от малко, от малко - пак трябват пари!...Вземаш пари, даваш пари, пак вземаш пари…И така!...Не се знаеш добре ли си, зле ли…То накрая се вижда…Каквото си построил, каквото си имаш - по това ще те срещнат и непознати, и близки…Като имаш ти се кланят, като нямаш - бягат!...От баба ми я помня тази мъдрост. А от къде да ги имаш?...На дребно, на дребно…всеки ден му трепериш…Все някой ден ще ме хванат, ама какво иначе?...С едната заплатичка накъде? Няма да я забравя тая приказка:

            “ЗАПЛАТАТА НА ГОРСКИЯТ Е МАЛКА, НО ГОРАТА Е ГОЛЯМА!...”

Готин лаф!...

Хайде, тоя се забави…

Чашата ми беше почти празна, не съм я усетил, кога съм я глътнал. Така е…След работа, така ожадняваш…Цял ден простотии!...Това да се разправяш с хора, е най-трудно!...Всеки : ама това, ама-онова!...Все едно тази власт е създадена за това - да служи на Сульо и Пульо…Да им слугуваш, да им работиш…Пък и сега, дето искат -да бъдеш любезен с гражданите!...

Гражданско общество, тоест...!

Какво да правиш, усмихваш се!...Ама аз си знам номера….”Ония, отгоре…За тях трябват пари!…”

Гражданско общество, това било - онова било, ама гражданите дават!

Ще дават! …

Може и да може, може и да не може!

Така са ми писнали, и едните, и другите… И ония, “отгоре”, дето трябва да им се “отчиташ” постоянно, и тоя гаден народ, дето не се сеща…

Няма хър - мър в тоя живот, драги!

“Всичко е бизнес, и нищо лично!”- дето го казват по американските филми…Аз вземам от тебе, “отчитам” се на друг, ти си знаеш сметките, все някой е прецакан в тая игра…

Защо да съм аз?

Не искам да бъда прецакан в тоя живот.Ако искам нещо, то е да се отчета пред всичко и всички…Като остарея, децата да ми целуват ръка, жената все така да ме гледа в очите…Какво друго?

            Видях го, че влиза.

Запъхтян, разгърден…може пък и да е бързал насам.

Огледа се, видя ме, махна ми с ръка и се мушна към дъното на салона - в тоалетната. Сервитьорката го забеляза веднага, приближи се към масата, усмихната, свежа:

            - Господинът е с вас, нали?

            - Да, него чакам.

            - Заповядайте менюто!

Така е. Всеки гледа да изкара по нещо. Младо момиче сервитьорка се хванало!...Какво да прави, горкото…И то като мен, от едните бакшиши живее…На моите им викат “подаръци”, а разни…такива, ги наричат и “подкуп”.

Няма такива истории.

Вземам пари, но и работа върша. Никой не се е оплакал. Няма да има проблеми. А дето толкова много разправят…нека първо сами да се видят!...Да си видят заплатите, да си погледнат и на мен колко ми дават…Винаги така е било.

Крадецът вика :”Дръжте крадеца!”

И настава едно небивало гонене, аз се крия, ти ме гониш…В крайна сметка никой, никого не хваща…Само така…За пред хората! Пред Обединена Европа, за вестникари, глупаци и разни подобни…Да гледат, че става нещо, че някой нещо е свършил…Никой, нищо не върши, само едни пари се въртят насам и натам, интереси, далавери и толкова…Ние, малките сме най-зле. Защото не можеш да си помръднеш ръката, без”…отгоре…” да не се знае. И остави това…Вземат ти всичкото. За тебе остава единият страх, за тебе-цялата работа…Колко пликове съм носил, натам и насам…

И за какво ?

Обираш трохите, лапащ мухите…Гледаш хората как се оправят, виждаш как се изкарват пари…После : “От къде били тия палати, от къде били тия пари?!”…

Елате, аз ще ви кажа!

Ама нищо няма да кажа.

Нали и аз си храня децата…Имам един колега, той все това вика:

                        “ПОКРАЙ ДРУГИТЕ, И НИЕ ДА ТОПНЕМ ЧОВЧИЦАТА!...”

Това е животът.

Останалото са приказки на неуспяли. На несретници, неудачници…на всякакви разни такива. Ония точно, дето се правят на много морални. С принципи, с не знам си какво…”Аз, вика, не съм корумпиран!...”.

Че кой ти е давал пари пък на теб, а бе, нещастник?!

Кога си виждал ти пачка с пари?

Какво значи “власт”, ти знаеш ли ?!

Нищо не знаеш.

На такива най ме е яд.

Такъв смотаняк, направо го смачкай, без нищо да питаш…Няма какво, той да ми казва…

            -А, здрасти!

            -Браво бе!...Изпика ли се?

            -Мани, мани, щях да се изтърва!...Пих бира с едно познато аверче там, не знам какво се замотах, не ходих в кенефа, на идване…зор, зор!

            -Ей!...Ще се опикаеш, бе!...А добре сме се видели, най - после!

            -Срамотии…срамотии…!Колко време мина, не помня…все си разправям- “Ще се обадя!”, днеска, утре…Като те завърти шайбата…Нали ме разбираш?!

            -А бе!...Знам аз, ама не е в това въпроса…Удари един телефон, да те зная-жив ли си, умрял ли… в чужбина - къде си…

            -А, в чужбина ще ходя!...Тук съм. Нали знаеш какво стана с мене?

            -Нищо не знам…казвай!

Сервитьорката се доближи до нас. Наско ми махна с ръка, ухили се целият, огледа я бавно от долу до горе - бедрата, кръстчето, напращялото като плод деколте, муцунката…всичко. Наско си знае мерака - при него неоправено няма…

            -Избрахте ли, моля!

            -Избрахме душа, избрахме…Дай едно ушенце, да не чуят хората само…

Момичето се поколеба, поогледа се притеснена наоколо, но никой не ни и поглеждаше. Поколеба се, но се наведе.

Наско и зашепна нещо в ухото.

Като се поизправи, както ми се стори, се беше поизчервила.

Тая пък, на какво ми се прави….

            -Благодаря, благодаря!...Ама че ги приказвате и вие сега…Кажете сега, за вас какво да бъде?

Наско чак сега видя менюто на масата. Посегна, отвори го, поразлисти някоя страница и го захвърли.

            -Приятелче,ти на какво си ?

            -Взех един джин с тоник…Докато чакам, такова…

            -Мани ги тия смърдялници!...Ще пийнем нещо здраво сега…Я, душичке…”Бургаска мускатова”?

            -Има.

            -А така!...Дай сега за сега по една, виж и една салатака с нещо зеленко…Репички, маруля, маслинки…нали ?!

            - Два пъти?

            -Да бе, душа!...Два пъти салатка, и каквото ти казах…Безалкохолно, какво искаш, прител?

            -Имам си тоник.

            -Остави тоника!...Дупетата да пият тоник и джин да пораснат!...Душа, дай ни и две айрянчета…А, какво ще кажеш приятел?

            -Става!

            -А така!...Значи, донеси ги, пък после ще видим…Хайде, мойто момиче!...

Сервитьорката си записа прилежно, приклекна усмихната и се отдалечи. Запалих цигара. Много пуша напоследък, и това знам, ама кое първо…

            -Кажи как я караш сега.

            -Как ли…? Ей така…от кръчма на кръчма…Казах ли ти, че ме изгониха от работа ?

            -А стига, бе ?!...И защо?

Наско се захили, поогледа се към другите маси.

            -Глупости!...От склада изнасях разни фланелки…парцали…Глупости, нали ти разправям !

            - И какво стана?

            -Какво…какво - нищо! Хванаха ни…Пиши обяснения, пиши глупости…Само с едното уволнение минах…Можеше и по-лошо да бъде, ама нали знаеш…Аз съм контактен човек!

            -Полиция, ченгета, това-онова?!...

            -Абе, остави се…И полиция имаше и всичко…Ама нали знаеш…всяко чудо-за три дни!

            -Какво стана, оправи ли се ?

            -Оправих се…То, какво съм се оправил-каквото изкарах, по ченгета го дадох…Ама така е!...На бедняка кога му е вървяло, че и на мен…

            -Ама всичко…оправи ли ?...Да няма роблеми?

Наско посегна, взе си една цигара от мойте, позавъртя я из пръстите си, и я остави.

            - Нямам цигари…А и ти-не се научи да си купуваш по-свестни цигари!

            - Аз да не съм играч като тебе, бе Наско!...Нямам пари за такива цигари…

            - Нямаш!...Пфу!...Ами-печели и си купувай, бе драги!

            -Печели, ама няма…От къде да изкарам и за “PARLAMENT”и разни такива…

            -Който търси-намира, приятел!...В тоя живот просто трябва да знаеш какво искаш…Точно какво искаш!...И като знаеш-ще имаш!

            -Дрън-дрън!...

Наско ми посегна на майтап, после се обърна и с широк замах повика момичето.

            -Душице!...Гледай сега, каква молба имам към теб…Вземаш ей тия парички…рестото, естествено си остава за теб..вземаш паричките, и бързо-бързо, като мъничко зайче…Отиваш значи, на татко един ” PARLAMENT “ да му купиш…Нали става ?

Сервитьорката погледна банкнотата, поколеба се за малко. Обърна се към бара и извика:

            -Жоре!...Веднага се връщам!...Наглеждай тука, ей сега идвам!

            -Браво душице, сладка на татко!...Ще си станем приятели, знам!...Хайде сега-иди за цигари, после пак ще се видим!

Сервитьорката излезе.

            -Ама сериозно- и те изгониха, а ?!

Наско кимна.

            -Изгонили ме…Аз щях сам да се махна. Там няма хляб вече за мене…Свиха производството, вече само едни поли и фланелки се правят…А и няма пазар. Турските стоки разбиха каналите…нищо не става

            -Ама напусна?...И не си на работа вече?

            -Какво значи- “на работа”?...Ти знаеш ли, че по кафенетата можеш много повече пари да изкараш…Само да седиш, да гледаш, да се ослушваш…И малко в тая глава да си имаш…

            -Кофти, все пак!

Барманът донесе ракията. Ледена, изпотена. Остави чашите с айрана, после донесе и салатките.

            -Заповядайте, моля!

            -Виж, мойто момче..Виж, приказвай там с готвача и после ела да ми кажеш, какво ще измислим за хапване…Ама-после!...Чакай да я видим сега тая салата, и тая-изпотената чаша, аз ще ти се обадя, нали става?!

            -Няма проблем, шефе!...Само да кажеш-веднага!

            - А така те искам!..Бягай да мислиш!

Такъв си е Наско, бохем! За това го обичам. С него колко истории имам, не е за разправяне…Като остарея един ден, поне ще има за какво да се сещам

            -Наздраве, приятел!

            -Наско наздраве!

Ракията наистина беше ледена, така я обичам. От студа става като олио - гъста, тежка, пронизва те целия…Наско взе оставената цигара и я запали.

            -Това моме, къде се замота?...Пратиш ги работа да вършат, а те…

            -Пуши от тези…Ще дойде.

            -Ще дойде, знам…Къде ще отиде?

Млъкнахме. Наско изглеждаше уморен, не знам дали беше пил, или от ядовете. Очите му подскачаха, без да се спират на нищо.

            -Виж какво ще ти кажа, приятел…Не ми пука от нищо…От нищо и никой…

И млъкна.

Сигурно трябваше нещо да кажа. Не го разбрах какво има предвид, затова само поклатих глава.

            -Така е…

            -В тоя живот…В тоя живот, важното е да не ти пука от нищо…Да не се спираш пред нищо…Няма добро, няма и лошо…Всичко е, както ти си го направиш…

            -Ти си силен човек, Наско!...Знам, ще се справиш…

            -С какво ще се справя?...Ти…за работата ли ми говориш?...Това не е проблем, не се притеснявай…Като плюеш на всичко, просто –няма проблем!...За друго ти казвам…За живота, изобщо…Важното е да не ти пука от нищо!

Кимнах пак.

Наско отпи от ракията, бодна с вилицата една репичка. Челюстите му бяха големи и силни. Дъвчеше, без да ме погледне. Очите му се рееха навън- към булеварда с потока коли. Слънцето беше тръгнало да залязва, спускаше се полумрак, оная-синята мъгла, сред която на човек му става най-тъпо…

            -Напуснах жена ми…Писна ми!

            -Какво?!...Как така я напусна?

            -Ей така!...Джаста-праста, две тупаници, поизтроших малко из къщи…и толкова!

            -Чакай бе, Наско!...Как така я напусна?...Ами детето?

            -Детето, детето…! И тя така вика…Детето, какво ?...Кой си има дете, да го гледа!

            -Чакай, чакай, че ме смайваш!...Кажи как така?...Какво стана?

            -Нищо не е станало..Какво да е станало?...Всичко си е по старому…Писна ми, насиних и муцуната. Толкоз…Сега живея при една…щях да кажа-“колежка”, ама вече ми е бивша колежка…

            -А стига бе !...Да те остави човек един месец  и гледай какви си ги надробил!

            -Надробил съм ги!...Всичко е точно, не се притеснявай!...Просто идва един ден…и ти писва, и ти става едно…А мен ме познаваш…На бой ме избива, на простотии…Та и с жена ми…Бой, бой…Посиних и главата, кокали..всичко

            -Хубаво, ама…С детето какво ще се разберете?

            -Няма какво да се разбираме значи…Ако има пари, ще и давам…Ако няма за мен, значи няма за никой…Който си има дете, да го гледа!

            -Ама то е и твое дете…

            -Мое, мое…Нищо нямам мое в този живот…На оня свят какво ще занеса?...Детето, парите…или кое?...Идваш гол на тази земя, отиваш си гол…Това е! пък и на мен-нищо не ми трябва…Ни къща, нито дете…

            - Направо ме смайваш!...И как ще я караш сега?!

Наско ме изгледа продължително.Помълча малко, после пак запали друга цигара.

            -Ти изглежда не ме слушаш!...Аз съм свободен човек. Извън доброто и злото…просто свободен човек!...И свободата започва, когато престане да ти пука от всичко!...Разбра ли сега?

            -Заповядайте, моля!...Забавих се малко, ама наоколо никъде нямаше “ PARLAMENT”…Извинявайте много!

            -Бра-аво, душице!...Ако и в леглото си толкова бърза, грешка си нямаш!...

            -Сти-ига, бе господине!...Ей, ама и вие сте един…Хи-хи-хи!

                                                                                                                 08.04.2004 г