Там, където вали дъжд

Там, където вали дъжд

Ех, ако знаеше Мама!…
Само ако знаеше!… Не трябваше да идвам тук, не трябваше… Очите ми са бухнали и мокри. Мътни. Устата ми мирише лошо. Гледам лицето си в огледалото - сякаш е чуждо, непознато лице. Брадясало, сухо, посърнало. Почерняло, сякаш изгорено, със сенки под очите… Тъмни кръгове, над тях блестят очите ми - мокри и мътни, кървясали.
Пияница!
Очи като тресавище!... Скулите ми са изпъкнали и остри, сигурно слабея.Нищо чудно. С какво ли се храня?… Домати, сирене, някакви мезета… Салати и пържени картофи по кръчмите… Другото - само пиене. Мастика, ракия, понякога бира. Бира се пие сутрин. За оправяне. Не че помага, но все пак се чувстваш малко по-жив. Най - малко две бири. Студени. Първата се изпива на екс, гърлото ти направо замръзва. Другата - бавно, с цигара.
Иначе не можеш да си отвориш очите…
И пак - цял ден ти е криво, иде ти да повърнеш направо на пода. Вечерта - като пийнеш, ти минава. После пак се напиваш.
На сутринта започваш отново.
… Устата ми е суха, като изгоряла нива. Да пийна вода, но мирише. Тук всичко мирише. От кухнята направо вони. През нощта сигурно пъплят хлебарки. Да пъплят… По масата бляскат изцъклено празни бутилки. От вино, на дъното и се вижда червена мътилка. И от ракията не е останало нищо… Трябва пак да купувам… Няколко червени петна по покривката приличат на цвят на някакво цвете. Виолетово, цветът е раздърпан, накъсан. Една муха е забила хобот върху едното петно. Потрепва с крила. Мивката е препълнена с мръсни чинии. Мирише на вкиснато и гадно.
Няма бира, няма минерална вода… Ще трябва да пия от чешмата, поне е студена… Студена е, но гадно мирише… На канал, на блато. В София няма вода за пиене… нищо няма… Каква вода има в къщи… там, в планината…
Защо ли дойдох?
От стаята се чу как скръцна леглото. Това е Мария, оная от градинката.Всички и викат Мара Бутилката, но аз си я знам просто Мария. От няколко дена е тука. Спи с мен и си пием.
Надникнах.
Мария е седнала в леглото, очите и блуждаят празно по стените. Очите и са мокри и кухи, като вода от тресавище. Прозява се с широко зейнала уста, вътре се виждат черните дупки на зъбите и. Гърдите и са открити - две виснали парчета от кожа, зърната и се чернеят като бенки отпред.
Тялото и е слабо и грозно, има някакви тъмни петна по раменете.

Мара Бутилката.
Накрая ме поглежда, мълчи и празно ме гледа. Снощи разказваше, че пие от мъка. Такива все това казват. Не им вярвам. Такива съм чувал много пъти, вече не вярвам на нищо. Всеки си има някаква гадна история, но и това е нормално. В живота няма нищо наистина хубаво. За живота няма какво да се каже. Почнеш ли да разказваш, почваш да лъжеш. След няколко чаши се превръщаш в мъченик и страдалец… Все някой друг е виновен, все тази проклета съдба е причина за всичко…
Всеки пияница е просто светец.
На приказки.Пиянски истории…
Ех, Мама да знаеше!…

- Дай ми цигара - гласът на Мария е грапав и сух, като изсъхнала кора на дърво.
- Вода не искаш ли първо?
- Дай ми цигара, а после вода.
- Майната ти!
Хвърлям и кутията. Вътре има още четири цигари. И цигари ще трябва да купя. Цигари и бира, нещо за пиене… Така ми е лошо!…
Трябва да пийна нещо, по - бързо да пийна… Да се оправя по - бързо, още малко и ще падна на пода. Трябваше в кухнята да пийна вода. Макар че мирише. В кухнята всичко мирише. Ако Мария не беше такава, щях да я накарам да чисти.
… ”Мария да чисти! “…
Вятър!
Ще изпочупи всичко, ще легне на пода и ще започне да плаче. И пак ще подхване оная история - как Оня е биел с камшика, как после в съда я изкарал пропаднала курва. И и взел и детето.
Мария не е курва.
И за курва не става.
Ненормална е, но за курва не става. Когато я чукам, стои без да помръдне. Гледа в тавана, нищо не казва.
Чак гадно ти става.
Налях една бутилка с вода. Източих я дълго. После опитах. Мирише на нещо застояло и мръсно.
Така е.
Пенсионерите ходят с тубички да си пълнят вода от Банкя или при Халите.После едвам, задъхани, потни я мъкнат в своите бърлоги. Аз нямам нерви за това. Става ми гадно и започвам да псувам. Каква е тази държава, дето и водата не става за пиене?!…
Отпих пак.
И пак… Шест… седем… осем гълтока.
Като жадно животно.
Върнах се в стаята. Мария не беше помръднала. Тръскаше си цигарата направо на пода. Ех че е гадно!… Животни такива!
Отворих прозореца, от цигарата ми се повдигна направо, пък и тази гола Мария!… Лъхна на свежо, но от сега беше горещо. Днес ще е ад. Щом от толкова рано препича. По улицата мина такси, един мъж разхождаше проскубано куче.
- Вземи затвори този прозорец, че много блести.
- Цигарата ти смърди, не се диша.
- И ти ми смърдиш, ама трая!
- Като ти смърдя - вземай багажа и айде!…
- Педераст с педераст!
Такива неща.
Мара Бутилката.
Обикаля из градинката до супер - маркета и проси. Пет лева, десет… Понякога някой и дава. Тя се покланя и пак продължава. Като събере колкото трябва, си купува едно лимонадено шише наливна ракия. Сяда на сянка на някоя пейка, пуши и пие.
После - отново.
Живеела при някаква баба, падала и се нещо роднина. Може и пак да ме лъже.Все едно. Мен какво ме засяга?… Мара Бутилката.
А аз кой съм?
Квартира под наем, мивката пълна с мръсотия и загорели чинии…
Мария пие вода направо от шишето, пие на големи глътки, виждам как гръкляна и подскача, като някакво малко зверче. После задъхана, тръшна бутилката направо на пода. Лисна се малко вода и остави няколко бистри петна по земята. После легна обратно в леглото. Едната и гръд се проточи надолу, другата висна встрани.
Грозна е.
И е мръсна.
Ненормална такава!
Добре че е тука.
Поне има с кого да си пия.
Като пия сам, нещо ми става. Откачам направо.Очите ми изкачат - червени и бесни, започвам да псувам подред. И ми става едно такова - тъжно и страшно… сякаш цялата земя е умряла и никого няма, само аз съм останал - кървясал и луд, като диво животно…
И накрая ме избива на плач, крия лицето в шепите, ровя се в масата… И почвам да чупя!…
Ех, ако видеше Мама!…
Така ще е тя.
Взех бутилката от пода и отпих пак. Гадна вода. Ще ми стане лошо от нея, някоя сутрин съм повръщал от гнус… Душата ми изгаря направо!… Трябва да купя няколко бири… цигари и нещо твърдо за пиене. Ако изпратя Мария, може и да не се върне. Ще вземе парите, ще си вземе ракия… После трябва да я търся къде се свряла. И ще трябва да я смачкам от бой!…
После цял ден ще реве, ще реве до като пак се напие.
… Бира, бира!… Много бира… може и водка да взема… Така - за отскок! Дано се оправя. Водка с бира - пиеш две чаши с няколко бира и направо заспиваш… Когато се вдигнеш е станало вечер и можеш да почнеш наново.
Биричка… бира!
- Отивам да купя цигари и бира… Да не посмееш да мръднеш от тука!
Мария се размърда в леглото. Очите и блеснаха, нещо като вълнение се прокрадна в тях.
- Бира!… И на мене ще вземеш, нали?!… Айде бе, моля те много!
Стори ми се че в гласът и имаше нещо детско и чисто. Само децата могат така да си искат.
- Ще има, само кротувай и никъде няма да мърдаш… Като се върна ще има и бира и чукане!
- Без чукане, само бира, нали?
- Недей философства!… Да не те почна сега!
Мария ми обръща гръб. Сърдита. Така се преструва тя. За бира е готова и с магаре да легне.
Оставих я, нека се глези. Заключих вратата, да не вземе да и прищрака главата. Една вечер беше разправяла, че като малка винаги бягала от дома си. И я връщали с милиция в къщи. Като я водели, от страх се опикавала цяла. И милиционерите и били шамари, че умирисала всичко… Баща и я биел както си трябва… С дърво и колан, с часове… А тя после пак бягала.
… Мама и Татко бяха друго нещо… Ех, Мамо… ако знаеше само!…
Навън беше горещо и душно. На пейката пред блока бяха седнали няколко баби. Поздравих ги, подминах. Чух зад гърба си :
- За биричка, а?!… Не ли е ранко още, бе комшу?
Това е.
Мръсници с мръсници! Нищо не казах, само усетих как пръстите ми изпращяха от стискане, кръвта забумтя по юмруците ми. Да се върна обратно, че да ги замлатя с бутилките… да ги заритам… баби с баби!
Да ги смачкаш направо… да ги накъсаш на парчета такива!…
… И после - в затвора!
Не искам пак в затвора..Ако Мама научи, че съм лежал в пандиза… не знам какво ще ми каже… Какво ще ми каже?… И аз как ще я гледам…
Не искам да влизам обратно в затвора.
Ах, вещици гадни!
В магазина изпих една бира направо на крак.
Очите ми се насълзиха от бързане, едвам си поех дъх после.
Продавачът - едно младо такова, се подпря на тезгяха и ме загледа нахално.Копеле гадно. Тук са такива. Не дават да пиеш на крак. Веднъж ме изхвърлиха вън, само дето не се сбихме за малко.
Взех още шест бири и бутилка с водка. Забравих да купя цигари, че трябваше да се връщам пак при оня младок. Той ме изгледа с присмех и ми подхвърли кутия с цигари. Даже не си погледна парите.
Парите… Останаха още малко, за няколко дена.
После ще видим.
Все нещо ще стане.
Няколко дена не са малко.
Прибрах се бързо, пред входа нарочно се спрях, уж, че си оправям обувката.
Нека да гледат!
Вещици гадни!
Мария беше в клозета. Чух я как се напъва и стене : - “ Ъ-ъ-ъа!… ” И пак.
Гадна работа.
Дано си пусне после водата.
Отидох в кухнята, разбутах боклуците по масата и извадих бутилките. Запалих цигара. Бирата беше студена, сигурно през нощта я прибират в хладилник. Отворих една, тя изсъска остро, малко пяна излезе навън и се разля по шишето.Отпих няколко глътки, после още една. Смукнах дълбоко от цигарата, стана ми гадно от нея и я угасих в една капачка от нещо.
От бирата започнах да се потя.
Много горещо.
А още е рано.
По обяд сигурно едвам ще се диша.
Ако не заспя до тогава.
Трябваше да взема повече бира. Не искам после пак да излизам.
Отпих още няколко глътки. Бирата свърши.
Много започнах да пия.
И как се стигна до тук?
Майната му, както ще да е станало… Само бира да има!
Не трябваше да идвам тук, не трябваше…
Татко все това ми разправяше, ама кой да го чуе… Да си бях стоял там - в планината, щеше друго да бъде!… Все за парче хляб ще изкарам.
Отворих още една бира. Отпих две глътки, този път бавно - с кеф.
Зад мен вратата се скръцна.
Беше Мария.
Очите и блеснаха като видя шишетата по масата, даже посегна с ръка.
- Иди си пусни водата в кенефа и си измии гъза, че миришеш!
Като хипнотизирана, Мария се врътна и се скри по коридора. Чух как шурна вода, после пусна и душа. Такава е тя. Като малко дете. Ако не и кажеш - няма да се сети сама. Една вечер я плесках… е, само два - три шамара и толкова! - миришеше много. Рева като куче, рева и се къпа, а аз я гледах да не ме излъже пак… После я скъсах от чукане… така и се пада, мърла с мърла!…
Гадна работа, какво да ти кажа!
Мария се върна. Беше облякла една моя блуза, ама нищо… По - добре е така, от колкото да ми ходи гола, с тия провиснали цици.
Без нищо да каже, бързо отвори една бира и залепи устни за нея. Накрая се уригна, накрая каза една “… А-а-а! “, направо да ти стане драго да я гледаш такава.
Очите и блеснаха.
Порових из шкафа, но нямаше чаши.
Бръкнах в мивката, рових, намерих две чаши. Измих ги набързо.
Отворих бутилката с водка.
Напълних чашите до половина, после ги напълних с бира.
- Наздраве Мария!
- Айде наздраве!… Направо на водка, браво на тебе!
- Какво ще мотам!
Отпих една глътка, после още една… Гадно е, но се пие.
И Мария пие, на едри глътки, очите и се насълзиха от водката. Така е даже по - хубава. Като пие, Мария става по - хубава, струва ми се, че даже става по - млада.
Въздухът стана пак горещ и тежък, не се диша.
Отворих широко прозореца. После си долях още малко водка.
Слънцето блестеше - червено и огнено, още е рано и вън въздухът не е толкова тежък. Мария изпсува и прикри очите си с длан. И аз стиснах клепачи. Напипах чашата и отпих. Две глътки, после още една. Слънцето проникваше през затворените ми клепки като едно голямо, червено кълбо, после кълбото се разтопи и разля навсякъде… Някакви черни грамади се извисиха високо… като планински грамади… Някакви бели петна се мернаха там… приличат на диви кози… да! - на диви, планински кози… Както Там, в планината… в къщи…
Отворих бавно очи.
Мария се беше обърнала с гръб и надигаше чашата.
Там, зад сивите блокове, зад потоците хора и тези коли… там, много далече се виждаше Тя.
Планината.
Там някъде, някъде много далече бяха Мама и Татко.
Там мирише на борове, на здраво и чисто… Планината е голяма и чиста, много голяма…
Какво правя тук, Господи!?
Как стигнах до тук… как ще се върна назад… при онези криви пътеки, със следи от диви кози… при белите извори, под огромните борове…
Как да се върна?… Да се върна Там, където Мама ме чака с блага усмивка и тъжни очи, където мирише на огнище и огън…
Искам Господи, искам!
… Да тръгна по стръмните сипеи, по голите, страшни скали, по онези поляни, дето са скитали мустакати комити…
Да скитам, да скитам…
До като падна без дъх на земята, да заровя лице в пръстта… да дишам, да дишам…
И тогава да завали дъжд.
Да се струпат черните облаци, да завие вятър сред огромните борове.
Да се извие буря, страшна буря… планинска.
Дъжд, дъжд… из ведро.
… И аз да се съблека. Гол, чисто гол… Да вдигна ръцете нагоре - в тези виснали облаци, пълни с Дъжд, към върховете на голямата, пълна с дъжд планина…
И Дъждът да се сипе, да драска с нокти по моята изцапана кожа, да драска, да стърже, да измие всичката кал налепена по мене…
Там, където вали дъжд…
-Хайде гадже! - сипи малко водка и айде - наздраве!…