ВЛАСТ

                                                ВЛАСТ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                                        “ Кажи ни, с каква власт правиш това?

                                                         Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?”

                                                                                        Лука 20:2

            -Полицай!...Хей, господин полицай!...Сложете си, моля шапката и си закопчайте копчетата!

Полицаят се обърна рязко, като ужилен.

            -Какво?!

            -Чухте ме…Сложете си, моля шапката и се закопчайте…Все пак сте на служба !

Беше някакво дребно човече, пресъхнало старче с бели коси, кльощаво и неугледно, даже смешно. Полицаят го огледа от глава до пети, поогледа се наоколо. В този следобеден час, в метрото нямаше много хора. Пенсионери, помъкнали репички и маруля от пазара, имаше една майка с количка, няколко ученици. Старчето стоеше точно пред полицая, изпънато, с вдигната глава, и въпреки това му стигаше най-много до рамото, и от това ли, или въобще, но и двамата изглеждаха комично. Полицаят беше огромен, дебел, разкопчан и потен, а старчето  го гледаше втренчено право в очите. Панталонът му беше къс, избелял, и под щръкналите крачоли се виждаха черни чорапи и блестящи черни обувки, лъснати сякаш току-що.

            -  Какво каза ?- полицаят пристъпи близо до старчето и сниши глас да не се чува.

            - Не ми говорете на “ти”, старши-сержант!...Длъжен сте първо да ми се легитимирате, и да не ми говорите фамилиарно !...

Полицаят наистина се стъписа, огледа се наоколо, сякаш търсеше подкрепа, но хората кротко чакаха метрото и никой дори не ги поглеждаше. Полицаят наведе глава над рамото си, и пак тихо, приглушено каза нещо в радиостанцията.

            -  Старши сержант Николов!...Какво казвате…значи?

            - Приятно ми е!...Антон Иванов се казвам…Казах само, че сте на служба и следва да се приведете в опрятен вид, съгласно уставите !

            - Какво?...Какви устави, бе?!

            - Казах също, и държа да го подчертая, че следва да се отнасяте към гражданите с нужното и подобаващо уважение!

Полицаят се приведе над старчето, цялото му същество изразяваше изумление:

            -  Какво, какво ?!...Я повтори!...Ти какъв си, че ще ми държиш сметка, а?!

            - Аз съм бивш служител на МВР, понастоящем…както виждате- пенсионер! Старши офицер съм…полковник. Животът си дадох в служба на тази държава!

            - И какво искаш сега, а ?...Да си закопчея копчето значи ?!- полицаят се наведе още повече. Сега изглеждаха наистина смешно- огромната маса, надвесена отгоре, сякаш всеки миг ще се срути.

            - Да се приведете в подобаващ външен вид, господин полицай!...Само това искам!...Нали ви казвам, аз цял живот съм бил…Не е удобно, просто да седя и да гледам…Колеги сме все пак!

Влакът изведнъж нахлу в станцията, оглушителен и грейнал, намали скорост, вратите се отвориха, хората се люшнаха- едни слизаха, други бързаха да се качат и да седнат. Майката с количката я избутаха последна, старчето изведнъж понечи да се спусне към нея, но полицаят го задържа за ръкава.

            -Чакай, чакай !...Къде си тръгнал?...Чакай да се разберем с тебе!- полицаят отново се наведе над радиостанцията и този път извика : “Айде, бе!”

Старчето се повърна назад, поопъна се и продължи да го гледа, без да сваля очи от лицето му. В ръцете си държеше една голяма, шарена торба, празна, сигурно се беше запътило към пазара. Укъселият си панталон беше пристегнал със стар, кожен колан, от ония, дето се носят цял живот.

            - За никъде не бързам, господин полицай!...За никъде!...Набързал съм се аз в тоя живот, сега нали виждате- едвам кретам!...Ама не съжалявам за нищо!...Нито за службата, нито за нищо…И аз съм бил старшина, после…и школи и всичко…Но службата си е служба-трябва да се носи с чест!...И нямам нищо против да се разберем с вас…Или ще носите службата както трябва, или не бива да срамите този пагон!

            - Какво ?!...Какво каза ?!...Абе ти чуваш ли се какви ги приказваш?!...А?!

            - Не на “ ти”- казах ви вече! С хора работим, не с животни!

По перона, бавно, като подрънкваше на всяка крачка с една връзка ключове, се приближи още един полицай. Беше по-млад и по-нисък от другия, с широко лице и издадени челюсти- като куче.

И очите му бяха такива- свити, блестящи.

На коланът му, увиснал като торба се поклащаше пистолет в черен кобур, а на гърба му блестяха белезници. Приближи се, като се оглеждаше по перона.

            -  Какво става тука?

            -  Виждаш ли го тоя?!...Псува ме и вика да че съм срамил пагона!

            - А стига бе !...Верно ли, дядо?!- полицаят се приближи, изгледа презрително стареца и го мушна в гърдите с пръст:- Верно ли, че правиш бели, а дядо?!

            - Не съм псувал, аз така не приказвам…Как ще псувам, хубава работа!..Това разказвах- аз цял живот съм работил за тая държава, и аз съм носил пагон!...Как така ще ви псувам?!...Хубава работа!...Казах само на колегата, че следва да се закопчая, да си сложи шапката…значи, с една дума-да се приведе в нужният вид, както следва за един полицай…Това казах, не друго!

            - Виде ли, бе ?!...Какво ти разправям?!...Вика ми, значи да се закопчая и …какво беше?- а, да си сложа и шапката!...Видя ли, до къде я докарахме, майка му стара…Майка му стара, майка му стара !!!

            -Чакай бе, кротко!...Ще го оправя аз…тоя!...Значи, дядо- така!...Пийнал си на обяд и …скандали ще правиш, а?!...А, дядо?!...Я ми кажи!- и младият пак мушна стареца с пръст.

            - Разправя, че бил полковник от нашите…Не знам още  какви ги разправя…Ама май не е пил…не мирише.

            - Ще ви-идим, ще видим!...Всичко ще видим…И как псуваш, и как посягаш на полицай…И това ще ви-идим, не се притеснявай!

Младият се огледа наоколо.

По перонът още нямаше хора,  но по другият перон нахлу  влакчето от Центъра, изведнъж стана шумно и пълно. Хората слизаха и бързаха към изхода, без да се оглеждат наоколо.Никой и не погледна малката групичка, а и старчето почти не се виждаше зад двете униформени грамади, бяха го наобиколили и притиснали плътно до тях.

            - Води го в стаята, да не ни гледат тука…Там ще се разбереме с тоя…кой бил полковник, кой кого псува- всичко!...И кой по-осяга на полицай по време на служба, и то-ова ще го видим!

Гласът му беше мазен, а още по гаден ставаше, когато нарочно разтегляше думите. Очичките му се свиха още повече и заблестяха като мъниста

Дебелият изръмжа:

            -  Мърдай деденце!

            -  На какво основание господин Старши- сержант?...На какво основание?

            - Мърдай, мърдай!...Ей сега ще ти дам едно основание, и повод, и достатъчно данни…Каквото си искаш- това ще ти дам!...Нали си бил полковник, трябва да си чувал за тия неща…

Младият полицай подхвана старчето под мишницата и го побутна да върви.

            - И един гол кур ще ти дам, ако много го искаш!...Мърдай, че по-обеснявам направо!

Униформите дискретно, но властно повлякоха старчето напред, отначало то се опъна, опита се да се отскубне, но после се отказа, късият му панталон започна бързо-бързо да припка след мощните стъпки на полицаите, пазарската му чанта се мяташе из краката му и го спъваше.

            -Господа!...Аз съм бивш служител на службите…40 години имам служба на народната власт…Какво правите?...Стига!

            -Мърдай, мърдай…Да не ни гледат тука. Ще ви-идим и какъв си, и що-о си…И кого псуваш, майка ти мръсна!

            -Не съм псувал, хубава работа!...Как ще псувам, вие сте представители на властта, как ще ви псувам?...Колеги сте, как така…Господа, недейте!

Кучешката челюст го блъсна с лакът.

            -Мърдай, ей сега ще видиш…И народна власт, и чудо!

Замъкнаха го до стълбите, старчето се опита да се запъне на стъпалата, подпря се даже с единият крак,после с другия, но полицаите го стиснаха здраво под мишниците, подигнаха го и го повлякоха нагоре. Старчето се препъна, краката му започнаха да се влачат по стъпалата, обувките му се захързулиха нагоре.

            -Айде бе, стъпвай!...Стъ-ъпвай, че не знам какво ще те правя !

Две жени се поспряха да гледат.

Покрай касата изкочи една дама с изрусени коси, сигурно беше контрольорка, или продаваше билети на касата.

            - Какво стана, бе Стойчо ? Какво направи пък тоя?!

            -Остави го!- младият полицай се хилеше, но от блесналите му очички можеше да се съди, че наистина беше побеснял-Ей тоя…Виждаш ли го ?... Нафталин с нафталин, ама псува колегата и налита…посяга направо!С юмрук ме удари, ей тука- по бузата!...Представяш ли си само?!

            - На бой?!...Ей !- изрусената плесна с ръце: - Ненормален народ, бе!...Откачен направо!...Едвам душа носи, а на бой ще налита!

            -Трай си!...Ще го оправим сега…

            -Такива дъртаци…направо…Не знам! Нали и в къщи го имам такъв дзвер…знаеш ! Цял ден мънка, цял ден прънка!...

            -Ще го опръ-ънкам аз!...Ху-убаво ще го опрънкам сега!

Старецът направи още един опит да се отскубне, опъна се, чантата му се изплъзна и падна надолу по стълбите. Двете жени, дето се бяха спрели да гледат, се врътнаха и забързаха надолу, все едно нищо не са видели. Чак долу- на перона се обърнаха и си зашепнаха оживено. Старчето се гърчеше в ръцете им, изглеждаше жалко и безпомощно. Полицаите го грабнаха здраво, дебелият се поогледа наоколо бързо и просъска в лицето му

            -Мърдай, че ти ебавам майката гадна!...Ще се биеш, а ?!

Младият посегна към белезниците си. Изрусената ахна и изписка възмутена:

            - Видях!...Видях го!...Посяга ! На униформен посяга!...Видях го, аз го видях! Ще стана свидетел, аз го видях!

            - Пребери пък ти тия белезници сега!...Ей сега ще го вкараме вътре, дърпай го, не се обяснявай!

Двамата го повлякоха като вързоп. Старчето ситнеше, опъваше слабите си ръце и се мъчеше да се отскубне.

            -  Господа…спрете!...Това е срам за пагона!...Самоуправство направо!

            - Влачи го, влачи!...Млъквай бе, мама ти мръсна !...Млъквай ти казвам, ще те размажа от бой !

Изрусената ситнеше покрай тях, пляскаше с ръце, очите и щяха да изскочат от възбуда. Сигурно това е най-интересното нещо, от много време насам.

            - Стойчо, да помагаме, ако трябва…Виж го дъртака, на бой ще налита!

            - Млъквай и ти, ма !...Не прави панаири и ти !...Ей, мама му и служба и чудо!

Стаята на полицаите беше до изхода.

Зад една голяма, стъклена витрина се виждаше бюро, телефон, отзад имаше и още някаква стая. Дебелият ритна с крак вратата, ритна я пак, но тя не се отвори.

            - Заключи ли сега, бе тъпанар с тъпанар?!...Отключи, аз ще го държа тоя

Младокът пусна старчето, откачи голямата връзка с ключове, започна да рови из тях. Старецът се беше отпуснал, не се дърпаше вече.

            - Чантата!...Чантата ми падна, господа!...Ако може-донесете ми чантата, до пазара съм тръгнал…И до аптеката, че бабата нещо…

            -  Млъквай!...Ш-ш-шт!...Верче!...Верче, ма!

Изрусената се спусна към тях, лицето и се беше изкривило от гримаса- нещо като любопитство, нещо като злорадство…

            -  Опа?!

            -  Донеси чантата на тоя…Айде бе, какво направи с тия ключове?!

            - Веднага душа, веднага!...Чанта ще му нося, дъртак с дъртак!...Нали ти разправям, в къщи свекърът ми- същия идиотин ти казвам!

            -Бегай, бегай!...Донеси му торбата…че ще му събираме кокалите в нея, не знам дали ме разбираш…

Контрольорката се спусна по стълбите. След малко се върна с торбата. Младият, с кучешката физиономия, беше вече отключил вратата. Старчето се опита пак да се опъне, но другият го тласна напред. След него се мушна и младият. Преди да затвори вратата, се обърна, взе пазарската чанта и намигна на изрусената.

            - Гледай сега само какво ще го правя!...А пък после…колегите в Районното, направо не знам!...Жална му майка!

            - Каква жална му майка, бе ?!...Ей от такива простаци е всичко!- контрольорката много и се искаше да влезе и тя, да погледа, но полицаят стоеше до вратата ухилен.

            - Такива дъртаци направо да ги утрепеш от бой… им е малко. Като тоя- в къщи!...А бе, няма власт, няма!...На полицай ще посяга!!!

            - Айде не викай и ти сега!...Махалата се събра, иди си гледай билетите и за властта не бери грижа!

Вратата се затвори, чу се как ключалката щракна два пъти. В прозорчето се мерна униформата на полицая, после изчезна.

Сигурно отиде в другата стаичка.

                                                                                                03.05.2004 г.