Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
1.3K results

Принцесата със стъкленото сърчице 🇧🇬

Сред морета и океани, там на края на света, когато се ражда един нов свят, далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Красива, почти прозрачна. Бяла и нежна, макар че имало много слънце.
Там на острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които гово ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
199 10

Щурци 🇧🇬

Бачкам в завода от тъмно до тъмно. Сутрин ставам по тъмно разбираш ли. Вечер пак по тъмно се прибирам. Шибаният завод - целия в сиво. А на мен пич, ми е черно пред очите.
Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И то всмуквам като Мара компресора – трябва да се връщам на бачкане, сгряваш нал ...
Paste (Павел Стефанов)
Paste
Prose
195 8

Случка която промени живота ми 🇧🇬

Колко е трудно да поставиш едно ново начало. Както ми е трудно и сега да напиша първите редове от моята история. Откъде да започна?...Не знам. Питам се и не достигам до отговора. Но знам едно – всяко начало е трудно. Както е трудно да започнеш да говориш за първи път, да започнеш да се храниш сам, д ...
dani_st (Дани Стефанова)
dani_st
Prose
183 2

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН 🇧🇬

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН
На Ивелина
- Най - добре е да го закараме в болницата…Искам да му направя някой изследвания. Така нищо не мога да свърша.
- Той не.
- Не иска, ама няма друг начин. Състоянието му се влошава, нали виждате?!...Не мога да седя безучастен и да гледам… ...
писателче (Светослав Иванов)
писателче
Prose
303 18

Динозавърчо и принцеската 🇧🇬

На Симонка едно специално момиченце
за моeто сърчице с обич
Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществува Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Розичка. Красива била тя, и много чувствителна. Помагала на всеки изпаднал в беда, защото имала и добро сърчице. Имала ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
138 10

ТОПЛИГЕВРЕЦИ 🇧🇬

ТОПЛИГЕВРЕЦИ
Има един сезон, между есента и зимата, когато София, като старица, изведнъж погрознява. Улиците се изпълват с кал и лъскави, мътни локви, въздухът се изпълва с особена миризма- на въглища, на мъгла и бедност. Хората се сгушват в яките си, забиват поглед в краката си, свити, озлобени и м ...
писателче (Светослав Иванов)
писателче
Prose
137 4

Близо 🇧🇬

Тази вечер тя се прибра рано. Чувстваше се смазана от всичко и някак обезверена. Рядко изпадаше в подобни състояния, но когато това се случеше песимизмът се наместваше трайно в съзнанието й и го обгръщаше с хилядите си черни лепкави ръце.
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презри ...
Keri (Кери Исова)
Keri
Prose
216 16

Седем приказки разказани от пъстроцветната дъга 🇧🇬

На дъщеря ми и всичките деца, които обичат приказки
Винаги след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове ...Сега ще Ви разкажа някои от тях. Всеки цвят носи своята тайна приказка. Дъга ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
161 12

В ИМЕТО НА НАРОДА! 🇧🇬

В ИМЕТО НА НАРОДА !
- Много добре! Направо ми скри шайбата !
- Знам си работата. От години съм адвокат и се занимавам само с такива дела.
- Така ли ? Само такива дела ?!... Знам, че адвокатите не подбирате...
- Така е...Повечето колеги не подбират...Няма работа... Народът обедня. ...
писателче (Светослав Иванов)
писателче
Prose
157 8

Палачът 🇧🇬

Секирата ми почти бе готова. Още най-много десетина движения и острието й щеше да бъде в състояние да среже на четири слънчев лъч, като слънцето щеше да разбере за това едва след залеза. Въпреки че знаех, че няма смисъл да се престаравам кой знае колко, по навик продължих леко и с чувство да гладя о ...
Wizard (Сибин Майналовски)
Wizard
Prose
196

Лунатичка 🇧🇬

Гледах жената срещу себе си. Сплъстената й коса, бръчките около очите, умората в тях и цялата отпуснатост на тялото й говореха едно: ”Не съм доволна от живота си” и неудовлетворението, което виждах ме караше да изтръпвам от страх.
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
148

На кафе 🇧🇬

Кафенето беше много хубаво. Така де, ако може да е хубаво едно кафене въобще. Беше не с обичайните масички и столове, а с мека мебел. В интериора преобладаваха светли, слънчеви тонове. Сиреч – жълто, оранжево, светло синьо...
Сервитьорката се приближи към него. Беше уморено-усмихната. И спретната.
- ...
Paste (Павел Стефанов)
Paste
Prose
284 8

Без име - само спомен 🇧🇬

Отново е мрак. Нищо не се вижда вече. Само лампите до прозорците на няколко къщи все още светят. И вървейки по прашната улица си мисля, не е ли странно, че преди живеех в оная схлупена къща там горе на баира. Но това беше някога. Сега всичко е различно. Помня, как тая улица всеки ден беше пълна с ве ...
sladka_ve6tica (Теодора)
sladka_ve6tica
Prose
346 22

ОРИС 🇧🇬

Пътят се стелеше пред него. Белите прекъснати линии на асфалта се сливаха в далечината. Там пътят се събираше в точка сред пожълтелите храсти на полето. Отдясно Балкана обагряше с малко зелено пустинния пейзаж.
Всъщност пейзажа беше красив, обагрен от всички цветове на есента - жълто, червено, кафяв ...
Paste (Павел Стефанов)
Paste
Prose
260 6

Затворникът 🇧🇬

(От цикъла „Кръчма „Зелената котка” – 10)
Скърцането на веслата и плясъкът на водата явно бяха успели да ме приспят, понеже когато лодкарят каза „Пристигнахме” се сепнах и доста време се чудих къде съм. След няколко дълги секунди обаче съзнанието ми възприе студа, влагата и отвратителното количество ...
Wizard (Сибин Майналовски)
Wizard
Prose
162

Една нещастна голяма любов 🇧🇬

В далечното минало или в близкото бъдеще имало едно момче. Седяло си то една вечер пред компютъра и решило да влезне в Интернет и там се запознало с едно момиче.
Той не предполагал какво ще се случи междо двамата и те останали приятели. Даже се и срещали,. В един прекрасен момент той изпитал непозна ...
BuGI (Ванката)
BuGI
Prose
279 4

Ухание на бели рози 🇧🇬

Един спомен ме боде като остра брада по кожата. Подсеща ме непрестанно колко е важна вярата в човешкото сърце. Спомен от една история, в която има безверие и вяра. Още усещам уханието на бели рози...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
208 12

Обърнати светове 🇧🇬

Те си живееха чудесно. Никога не се бяха замисляли върху вероятността, някъде около тях да съществува друг свят. Имаха строги закони и порядки. Изпълняваха задълженията си педантично и стриктно. И всичко щеше да си продължи в посоката, в която бяха свикнали да вървят, ако...
Един летен ден, когато т ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
136

От ДО-ЛА-РЕ до долното МИ 🇧🇬

Седи си Барашев на стълбите пред кралския дворец в центъра на Ботаническата градина и сърцезава нощното небе, което без усилие хранеше звездите. "Ех, да можех и аз" - проехтя в съзнанието му, което в първият момент го шокира. Превратностите на съдбата му обаче бяха оставили своя диря и той реагира м ...
Com_ocio (Хухавел)
Com_ocio
Prose
135

Последният мохикан от ХIа 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН ОТ ХIА
За него необятната прерия се заместваше от панелната джунгла, наречена "Младост". Наистина, между крайните блокове и околовръстния път съществуваше известно пространство поляни и нивици, но то непрекъснато намаляваше. А и усещането за простор, което се създаваше у него там, ...
Svetozar (Ат Д)
Svetozar
Prose
170 6

Шоколад 🇧🇬

Пред витрината стоеше дребно момченце и по луничавата му муцунка личеше, че е от онези деца, които винаги питат нещо, а, ако се вгледаш внимателно в очите му, ще видиш, че зениците му приличат на въпросителни. След като си тръгна, на стъклото остана отпечатъкът на изцапаната му с шоколад длан. Вече ...
Eja (Снежина)
Eja
Prose
276 16

Крадецът на сънища 🇧🇬

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” - 9)
Една сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня на вратата ми се почука. В името на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна сметка всеки има право на своите малки радости в живота... Мърморейки ядосан ...
Wizard (Сибин Майналовски)
Wizard
Prose
269 6

Искра 🇧🇬

Годината е…Едва ли тя е най-важното нещо.
За миг градската шумотевица бе прорязана от един остър звук. Раздрънканият въздушен макробус наби спирачки, отби пътя си от въздушния коридор и започна да се снишава. Портативните ескалатори се разгънаха и вратите се отвориха със скърцане и трясък. Сивата тъ ...
Sineochko^^^ (Калин Петров)
Sineochko^^^
Prose
217 10

Дупка в космоса 🇧🇬

Годината е…(едва ли тя е най-важното нещо!). Текущата история се подготвя, за да бъде оставена като исторически документ - наследство за бъдните поколения. Ако нещата в нашето човешко общество продължават да вървят към своя безотказен, стремителен и светкавичен крах, то този документ наистина ще бъд ...
Sineochko^^^ (Калин Петров)
Sineochko^^^
Prose
151 2

Тъмно 🇧🇬

В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
186 16

Господарят на сънищата 🇧🇬

Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
254 20

Драконов дъх - недовършен 🇧🇬

Тихи стъпки оттекваха в огромната пещерна зала. Ехото им се разнасяше наоколо и плашеше прилепите, които бяха накацали по тавана. Огромните сталактити и сталагмити учудваха странника, влязъл в пещерата. Наоколо блестяха кристали, които примамваха погледа му и го караха да спира уверената си стъпка о ...
Blade (Георги Стрезов)
Blade
Prose
168

Затворен кръг 🇧🇬

Затворен кръг
Отново от дъха му се носеше онова зловоние, за което нямаше лек. Така характерно, сякаш е роден с него. Беше пиян. Както винаги. А в началото все обещаваше и се кълнеше да не ходи в онази дупка, превърнала се в дом за него и такива като него. "Отрепки"- биха казали хората, минаващи пок ...
diana (Диана)
diana
Prose
198 10

Шепот 🇧🇬

Слави Генов бе нормален човек. Мъж леко пълничък, къса черна коса с изразително и убедително лице. Прокурор на двадесет и девет години. Току що започнал работата си, всички в службата го тъпчеха и го затрупваха с милиони делби, които задръстваха малкото бюро на юриста.
- Всяка вечер сънувам кошмари ...
ForsakenSoul (Илиан Митев)
ForsakenSoul
Prose
309 14

Един ден... 🇧🇬

Отново неспокойните ми сънища...Защо все сънувам такива ужасии?
Ох,...11:40 на обяд, а главата ме боли непоносимо...11:50 - трябва да ставам за училище...12:45 - излизам...1:15 - в училище съм...
Отново досадните 6 часа по английски...И отново това шиб*но главоболие...Както и да е, ще се направя, че ...
Slayer+of+my+Mind (Ю-то)
Slayer+of+my+Mind
Prose
249

Един живот 🇧🇬

Беше лято. Както всяка година и този август беше горещ и задушен, но във всяко детско сърце цареше веселието - няма училище, няма задължения, само игри и чиста, неподправена радост. Вили беше щастлива, за дванадесетте кратки години живот не беше изпитвала чувство, различно от щастието. Лежеше на пол ...
kleoo (Теди)
kleoo
Prose
276 6

Коледна приказка 🇧🇬

Имало едно време... Странно, защо всички приказки трябва задължително да започват с „Имало едно време”, когато в повечето случаи онова, което го е имало по онова време, си го има и сега - нито е станало по-малко тъжно, нито по-малко красиво, нито по-малко вълнуващо?... Странно. Но... обичай, какво д ...
Wizard (Сибин Майналовски)
Wizard
Prose
218 12

Парченце живот 🇧🇬

Туп.
Тишината глухо простена. Книгата падна върху една възглавница на земята. Пак беше чела до късно. Докато очите, вече зачервени, не се затвориха сами.
Обожаваше да чете. Само като видеше нова книга я грабваше с нетърпение, поглъщаше я с очи и я разтваряше с такава жажда, че досущ приличаше на чов ...
diana (Диана)
diana
Prose
202 6

Из дневника на един 🇧🇬

Из дневника на един малоумник
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
229 10

* * * 🇧🇬

И слепецът пресече улицата хванал ръката на дребно червенокосо момиче. Той носеше обемиста тетрадка с твърди, изтъркани корици. Тази приличаща на парцал тетрадка носеше в себе си спомени, носеше една човешка съдба - съдбата на този слепец. Някога той виждаше. Беше фотограф и хората казваха за него, ...
Eja (Снежина)
Eja
Prose
238 8

Размисли за смъртта 🇧🇬

В гората беше тихо. Нямаше дори вятър, който да разклати клоните на дърветата, така че размислите на Алфред не бяха нарушени дори от шепота на листата. Дърветата растяха близо едно до друго и в сумрака на отиващия си ден хвърляха зловещи сенки върху покритата с кафяви листи земя. Небето беше обагрен ...
suffer_angelus (Иван Атанасов)
suffer_angelus
Prose
329 16

Огледалото на Изидора 🇧🇬

Тя беше обикновено момиче. Всъщност не дотам обикновено. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова! Когато подадеше огледалото на някой, в него се виждаха цветове.
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
162 10

Очите на Сибил 🇧🇬

Когато направиха поредната операция на очите й тя почти бе изгубила надежда, че ще вижда отново. Никога не искаше да си признае колко страх чувства всъщност в себе си. Още усещаше болката от огъня, който бе изгорил очите й завинаги. Блед спомен за светлина навестяваше съзнанието й, но после отново п ...
dara33 (Лили Спасова)
dara33
Prose
172 14

Светещият край 🇧🇬

"Нова моторизирана група агресори са се появили в западната част на О'Диеч -град, станал център на внимание с множеството зверски убийства от последните няколко седмици..."
Фрагмент от репортаж
ОСЪЖДАМ ТЕ....
Не вярвам. Не може да бъде истина. Отварям очи и през мъглата на собственото си студено съз ...
Insect- (Христо Иванов)
Insect-
Prose
199 2

Блок ШЕСТ-ОСЕМ 🇧🇬

"Този свят ужасно ме плаши..."
Ози Озбърн
"Телефонът писна и сънят ми се счупи със звън. Беше ми необходима цяла минута, за да отворя едното си око, а после още толкова , за да намеря копчето на нощната лампа.
Вдигнах слушалката
- Мда? ...
Insect- (Христо Иванов)
Insect-
Prose
224 4