рояк цветя и пеперуди 🇧🇬 Завиждам му, защото той не знае какво е да си сляп и болен. Защото той ги вижда и всяка вечер ги ласкае със песничката на щуреца. ... Кiara Poesía 2006-08-13T20:44:56+03:00 143 16
19 истини 🇧🇬 Ако днеска те спра и призная “Деветнайсет минути остават ти, след това ще е късно, обичай сега!” Защо ли те виждам как настървяваш се, ... Кiara Poesía 2006-05-25T16:37:13+03:00 216 26
След дъжда 🇧🇬 Навън вали, душата ми сънува. А след дъждът, дъга ще изрисува безкрайното небе. И аз ще се събудя, ... Кiara Poesía 2006-05-25T14:18:12+03:00 138 30
* * * 🇧🇬 Със нокти болката по тялото си ще издера. До кръв аз устните ще хапя. Вината, гилотината на моята душа, ... Кiara Poesía 2006-05-25T09:47:29+03:00 104 10
И СЛЕД КРАЯ 🇧🇬 Когато си отида и времето от твоята прегръдка ме изтрие, ще подаря косите си на късна есен, дърветата със тях, тя да покрие. ... Кiara Poesía 2006-05-24T21:10:29+03:00 195 8
* * * 🇧🇬 И ако можех… Но какво съм аз?! Нищожна,малка, в душата Инвалид. Без воля към какво стремя се!? ... Кiara Poesía 2006-05-24T14:09:48+03:00 98 14
На добър час 🇧🇬 Минаха години. Уталожи се и огъня в очите, укроти се буйния ни нрав. Но дори такива ни обичахте и ние се обичахме, ... Кiara Poesía 2006-05-24T12:59:10+03:00 121 6
пианото на откровените 🇧🇬 Остави ме да посвиря на пианото на откровените. Но този път аз нищичко не ще прикрия. Ще бъда себе си ... Кiara Poesía 2006-05-23T13:46:53+03:00 141 10
*** 🇧🇬 Самотно е... Топлината задушава. Прозират паяжини в светлината. Но да завали надежда няма, все нещо да се промени, ... Кiara Poesía 2006-05-23T10:36:33+03:00 159 12
Ще се науча да обичам 🇧🇬 Не искам деня да угасне безмълвно, нощта в безсилие да се стопи. И може би защото страх ме е - ще те загубя, ... Кiara Poesía 2006-05-23T10:16:55+03:00 146 12
Рая 🇧🇬 Една любов от старо злато в очите ми е заблестяла. От щастие препуска моето сърце по твоята поляна. И допреди миг пресъхнали реки, ... Кiara Poesía 2006-05-12T00:05:23+03:00 133 22
Животът ми 🇧🇬 Не спя. Часовникът пак бясно се кикоти. Отдавна нямам сън. Пейзажи в младо утро мен да ме спохождат, ... Кiara Poesía 2006-05-11T21:47:11+03:00 143 16
Непозната 🇧🇬 Аз нощи нямам. За мен е чужд покоя. Душа не ми остана. И всеки идва от нея граби. ... Кiara Poesía 2006-05-11T10:46:00+03:00 151 14
ПРАЗЕН ПОГЛЕД И ПЪЛНА ШЕПИЧКА МЕЧТИ 🇧🇬 Върви,а няма никаква представа: коя е,на къде и за какво. От часове върви, дори не иска и да знае, защото всичко е било. ... Кiara Poesía 2006-05-10T22:43:34+03:00 172 24
Самотни 🇧🇬 Минават покрай нас усмивките на бъдещите дни, но как да ги дочакаме, отново сме сами. На спирката за обещания ... Кiara Poesía 2006-05-10T22:10:12+03:00 113 8
Болка 🇧🇬 И струната се скъса, сърцето пръсна се за миг. Небето му отвърна с тътен, погълна моя вик. Земята се разтвори ... Кiara Poesía 2006-05-10T07:55:09+03:00 187 28
Цирка на живота 🇧🇬 Отивам си! И нямам страх. Боя се само да се върна във град, в който няма бряг, по улици, които са безмълвни. ... Кiara Poesía 2006-05-09T15:01:14+03:00 200 44
* * * 🇧🇬 Когато остарея и всичкото сребро в света изсипе се в косите, дали ще ме познаеш от далече? Когато ослепея, ... Кiara Poesía 2006-05-08T20:41:15+03:00 131 18
Последният ми ден 🇧🇬 Последен ден, а все едно е първи. И сякаш раждам се отново всеки ден и в края пак умирам. ... Кiara Poesía 2006-05-07T23:25:33+03:00 148 14
Последният ми ден 🇧🇬 Последен ден, а все едно е първи. И сякаш раждам се отново всеки ден и в края пак умирам. ... Кiara Poesía 2006-05-07T13:47:21+03:00 103
Началото на края 🇧🇬 Познавам тези две очи. Познавам и гласа ти. Отдавна бе.... Под мрака на едно небе, началото на края. ... Кiara Poesía 2006-05-06T20:01:22+03:00 207 22
Ноември в София 🇧🇬 Самотни капки дъжд почукват по мръсния прозорец. Препълнен пепелник и сив следобед. Замислям се - вали, май твърде често... Дори след месец, след ноември ... Кiara Poesía 2006-05-06T10:58:13+03:00 108 8
На майка ми 🇧🇬 Не я познах.... Седнала на пода до прозореца. С цигара за първи път, пиеща кафе. Толкова различна, тиха, ... Кiara Poesía 2006-05-05T20:25:17+03:00 147 18
Без сърце 🇧🇬 И раната закривам с длан, навремето било е там сърцето. Навремето,когато те обичах и мислех че ще бъде вечно. Протягам своята ръка ... Кiara Poesía 2006-05-02T00:57:30+03:00 172 12
