Кiara

24 резултата

рояк цветя и пеперуди

Завиждам му, защото той не знае
какво е да си сляп и болен.
Защото той ги вижда
и всяка вечер ги ласкае
със песничката на щуреца. ...
143 16

19 истини

Ако днеска те спра и призная
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се, ...
216 26

След дъжда

Навън вали,
душата ми сънува.
А след дъждът,
дъга ще изрисува безкрайното небе.
И аз ще се събудя, ...
139 30

* * *

Със нокти болката
по тялото си ще издера.
До кръв аз устните ще хапя.
Вината, гилотината на
моята душа, ...
105 10

И СЛЕД КРАЯ

Когато си отида
и времето от твоята прегръдка ме изтрие,
ще подаря косите си
на късна есен,
дърветата със тях, тя да покрие. ...
195 8

* * *

И ако можех…
Но какво съм аз?!
Нищожна,малка,
в душата Инвалид.
Без воля към какво стремя се!? ...
98 14

На добър час

Минаха години.
Уталожи се и огъня в очите,
укроти се буйния ни нрав.
Но дори такива ни обичахте
и ние се обичахме, ...
121 6

пианото на откровените

Остави ме да посвиря
на пианото на откровените.
Но този път аз нищичко
не ще прикрия.
Ще бъда себе си ...
142 10

***

Самотно е...
Топлината задушава.
Прозират паяжини в светлината.
Но да завали надежда няма,
все нещо да се промени, ...
160 12

Ще се науча да обичам

Не искам деня
да угасне безмълвно,
нощта в безсилие да се стопи.
И може би защото страх ме е
- ще те загубя, ...
147 12

Рая

Една любов от старо злато
в очите ми е заблестяла.
От щастие препуска моето сърце
по твоята поляна.
И допреди миг пресъхнали реки, ...
133 22

Животът ми

Не спя.
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.
Пейзажи в младо утро
мен да ме спохождат, ...
143 16

Непозната

Аз нощи нямам.
За мен е чужд покоя.
Душа не ми остана.
И всеки идва
от нея граби. ...
151 14

ПРАЗЕН ПОГЛЕД И ПЪЛНА ШЕПИЧКА МЕЧТИ

Върви,а няма никаква представа:
коя е,на къде и за какво.
От часове върви,
дори не иска и да знае,
защото всичко е било. ...
173 24

Самотни

Минават покрай нас усмивките
на бъдещите дни,
но как да ги дочакаме,
отново сме сами.
На спирката за обещания ...
114 8

Болка

И струната се скъса,
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...
188 28

Цирка на живота

Отивам си!
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...
202 44

* * *

Когато остарея
и всичкото сребро в света
изсипе се в косите,
дали ще ме познаеш от далече?
Когато ослепея, ...
133 18

Последният ми ден

Последен ден,
а все едно е първи.
И сякаш раждам се
отново всеки ден
и в края пак умирам. ...
148 14

Последният ми ден

Последен ден,
а все едно е първи.
И сякаш раждам се
отново всеки ден
и в края пак умирам. ...
104

Началото на края

Познавам тези две очи.
Познавам и гласа ти.
Отдавна бе....
Под мрака на едно небе,
началото на края. ...
209 22

Ноември в София

Самотни капки дъжд
почукват по мръсния прозорец.
Препълнен пепелник и сив следобед.
Замислям се - вали, май твърде често...
Дори след месец, след ноември ...
109 8

На майка ми

Не я познах....
Седнала на пода до прозореца.
С цигара за първи път,
пиеща кафе.
Толкова различна, тиха, ...
148 18

Без сърце

И раната закривам с длан,
навремето било е там сърцето.
Навремето,когато те обичах
и мислех че ще бъде вечно.
Протягам своята ръка ...
173 12