5.05.2006 г., 20:25

На майка ми

151 0 18

Не я познах....

Седнала на пода до прозореца.

С цигара за първи път,

пиеща кафе.

Толкова различна, тиха,

гледаща през мен.

Моля я да тръгнем.

Моля я да ми прости.

Моля я да вземе моите ръце.

Тя мълчи.

Наранена.

Свила се във ъгъла

като мъничко дете.

Виждам във очите й сълзи.

Гледам я как страда,

страх ме е и аз мълча.

Не зная просто как да кажа

-мамо тук съм не си сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Майчицата...все късно им казваме колко ги обичаме...Хубаво е!
  • Една топла прегръдка, една дума от сърце и един признателен поглед.
    Каквото и да напишем за майките все ще е малко.
    Поздрав за посвещениеото!
    Хубаво стихотворение Киара!
  • Стиха ти истински ме развълнува. Много топлина и красота.
  • Трогващо посвещение!
    И състоянията,които си описала...
    Браво!!!
    Успехи!
  • А може би просто трябва да кажеш "мамо прости".Защото не всичко на този свят се оправя с дума като"обичам"!