И СЛЕД КРАЯ
Когато си отида
и времето от твоята прегръдка ме изтрие,
ще подаря косите си
на късна есен,
дърветата със тях, тя да покрие.
Когато за последно,
прокараш пръсти по лицето
и всяка бенчица
с познатата до болка, нежност ти целунеш,
ще взема топлината
и в зимно слънце аз ще я превърна.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Лъчите всяка утрин тебе да целуват,
със спомен скъп да те пробуждат.
А трепета на устните
от пеперудени криле вземи си.
Запърхали в душата ми,
запазили мечтите.
С последните си сили тази нощ
в очите ти потъвам.
И цялата любов, която имаш ти,
за мъничко я взимам.
Но няма да съм егоистка.
След миг очите свои на
звездите ще ги върна.
Да има вечер кой да те посреща,
кой дори и с блясъка оскъден,
по пътя към едно сърце да те отвежда.
И преди да си отида,
аз своя глас на вятъра ще го отстъпя.
Да има нощем нежно кой да ти говори,
да те приспива.
Защото, обич моя, и далече,
аз винаги до тебе ще остана.
На теб обречена съм и след края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
