tuik (Атанас Спасов)

ПОНЯКОГА 🇧🇬

Понякога оставам сам и ми е скучно обикновенно се случва вечер когато се спусне мракът и... ЗАПОЧВАМ ДА МИСЛЯ ЗА СЕБЕ СИ Понякога става така...: намирам се сред тълпа от хора но се чувствам ужасно самотен на фона на тяхната заедност и... ЗАПОЧВАМ ДА МИСЛЯ ЗА СЕБЕ СИ Много често мисля за себе си и от ...

tuik

Poesía

2006-09-05T01:16:14+03:00 122 16

Продавачът на чувства 🇧🇬

Какво искаш?...
ето вземи си мъничко болка,
аз друго си нямам...
Защо се обърна...
криеш сълзите?... ...

tuik

Poesía

2006-08-16T22:37:08+03:00 137 12

* * * 🇧🇬

Треперещи устни, неизказани думи,
бяла мъгла погали тишината,
свят невидян от очите затворени,
до слуха не достига шумът на реката...
Красивия спомен се превръща във бъдеще, ...

tuik

Poesía

2006-08-04T15:06:57+03:00 105 10

* * * 🇧🇬

Заспивам пред входа на мрачна реалност, сънувам мечти, напразни надежди, събуждам се в мъгла от сива бруталност, дрогиран от щастие... не ме боли... Не успявам да стопля човешко сърце, усещам се слаб, чувствам тъга, защо не изстине и мойто поне, то е силно... не може... студ само в смъртта... Кривол ...

tuik

Poesía

2006-06-09T21:15:10+03:00 98 4

* * * 🇧🇬

Поредна безплътна нощ се носи под склоновете на величествената планина, потъва в бездните й и се разтапя между дърветата. Луната огрява със своята пълнота пътя виещ се между двата склона пресечени от проправящата си път жива вода наречена в своята продължителност река. Спокойствие лишено от време. Т ...

tuik

Prosa

2006-04-14T23:32:32+03:00 160 4

БЕ СПОМЕН, ЧЕ МЕ Е ИМАЛО 🇧🇬

Бавно се стече живота по стената на безвремието като кръвта ми по стената на спринцовката, тогава когато дарих те със себе си. Ти помниш ли този момент? Съмнявам се... Болката, която би ти тежала, би те накарала да се срещнеш със мен, но не би... Ти си далеч, в безвремието; ти явно не помниш... Кръв ...

tuik

Poesía

2006-04-13T20:33:34+03:00 149 8

БАВНО СЕ СПУСКА НОЩА... 🇧🇬

Бавно се спуска нощта, като кръв съсирва се залезът, потъвам във черна мъгла и няма даже звезди, няма дори и луна... Загубих света си, загубих и себе си, загубих мечтите... Надежда бавно умря, Надежда се свлече в прахта, последвала свойта сестра не намери смисъл Надежда да живее без своята Вяра... В ...

tuik

Poesía

2006-04-13T20:29:05+03:00 113 4

*** 🇧🇬

Думите осъдени на смърт чрез разстрел бързо изгубиха своята същност щом авторът им постигна своята цел безтегловно увиснаха в сивата пустош Бащата уби своите деца за да похапне от тях крехко месо застаряла бе дори гордостта а нямаше вече друго какво Мисълта се скри в черупка от орех остави реката да ...

tuik

Poesía

2006-04-10T00:10:48+03:00 159 16

Безверна сила 🇧🇬

-Вярваш ли ми? - попита Джони своя приятел.
-Не - бе обезкуражаващият отговор
-Защо, нима не виждаш логиката, би трябвало да я виждаш щом обеща да ми помогнеш.
-Това, че ти помагам, не ми пречи да не ти вярвам, напротив точно затова ти помагам, защото ако се провалиш ще можеш да прехвърлиш част от в ...

tuik

Prosa

2006-04-06T11:25:24+03:00 117 2

ХУДОЖНИКЪТ 🇧🇬

Някъде около 8:00 вечерта, в началото на поредната ноемврииска нощ, есенният дъжд тихо ромоли върху вече напилия се с влага асфалт пред спирката на градския транспорт. Художникът, чакайки своят автобус се замисли върху тъжната обстановка, която носи тази част от годината. Късната есен винаги му навя ...

tuik

Prosa

2006-03-27T06:19:32+03:00 125 2

Отново сам... 🇧🇬

Отново сам, захвърлен от света като ненужен отпадък, отново сам, бягащ от себе си... свиканах с това. Потънах във болка, и виках, крещях и се молих аз за промяна, потънах във болка, но нямаше кой да ме чуе... свикнах с това. Забравих да чувствам - нямаше смисъл аз да усещам омразата забравих да чувс ...

tuik

Poesía

2006-02-25T19:59:13+02:00 150 12

Времето, когато не помнех... 🇧🇬

Времето, когато не помнех, защото нямаше какво да запомня, времето, когато не знаех, защото не бях се научил, времето, когато не чувствах, измяна още несрещнал... Това време вече отмина, сега усещам колко ми липсва. Безвремието на пиянските нощи, когато пиех от радост, безвремието на дивата лудост, ...

tuik

Poesía

2006-02-25T19:58:23+02:00 129 6

Шанс за борба 🇧🇬

Красиво се разсея мъглата слънцето ме погали отново разля се във мен топлина щастлив искаш да бъда, готово Май си учуден от факта че е толкова лесно за мен това, че не си усещам главата знай не ме прави кретен Днес аз се срещнах с човек който почти бях забравил се сблъсках със стария век който вече ...

tuik

Poesía

2006-02-25T19:52:22+02:00 106 4

ТАМ ПОД ВЪЖЕТО 🇧🇬

Ето сега пиша, седнал под едно дърво с патронче флирт отляво и парти-кола за разреждане отдясно. Защо пиша и аз не знам, защоо искам да документирам смъртта си...?
Въжето пред мен е готовоыпреметнато на един клон на дървото, на което съм се облегнал и пиша. Все още нямам смелост, все още не знам дал ...

tuik

Prosa

2006-01-27T17:20:21+02:00 177 6

С надежда за нещастие 🇧🇬

Днес отново вмирисах себе си на пот, пренебрегнах красотата на деня, блъснах главата си в стената, накарах света да ме мрази... така както го мразя аз Днес отново се похледнах в огледалото с надеждата да видя там полу-бог и не открих нищо подобно... Днес отново не ми хареса началото, не ми хареса ср ...

tuik

Poesía

2006-01-11T20:08:25+02:00 124 2

МОРЕТО И СКАЛАТА 🇧🇬

МОРЕТО И СКАЛАТА
Морето синьо се разби във своя устрем към скалата, когато с думите си тя отне от него топлината. Водено от своите желания в айсберг превърнало се вече, вървеше то към свойта мания, която на гибел го обрече. То желаеше скалата да дари със своита топлина, не усети ледения вятър, който ...

tuik

Prosa

2005-10-01T15:26:24+03:00 112

* * * 🇧🇬

Разказ?! Не точно... Просто една вечер без бира!!!
Интересно, лежа и си пиша, пиша някакви думи. Думи, които само аз разбирам, защото влагам в тях смисъл които единствено аз разбирам, защото всеки човек вижда света от свой ъгъл и думите които са част от този свят за всеки означават различни неща.
И ...

tuik

Prosa

2005-07-24T01:59:48+03:00 129

Ти, човеко 🇧🇬

Живееш сам,
в празнотата на своята духовност,
изпълнена единствено със теб.
Светът на егоиста.
Живееш там, ...

tuik

Poesía

2005-07-10T01:29:29+03:00 122

ОТГОВОРНОСТ 🇧🇬

Разбит от себе си,
разбит от свойта същност,
същността на бог.
Той седеше
потънал в спомени, ...

tuik

Poesía

2005-07-04T23:53:32+03:00 118

СЛУЧАЙНА СРЕЩА НА ДВЕ (АМА) ДУШИ Или смисъла на думата сбогом 🇧🇬

-Сбогом- каза той, премести телефона от ухото пред очите си и натисна червената слушалка. Беше ясна януарска вечер. Той гледаше телефона си, стоеше на улицата, между блоковете в големия град. Дисплеят светеше, часовникът показваше 20:13, но той не знаеше, не виждаше блоковете около себе си, не разби ...

tuik

Prosa

2005-05-15T14:55:20+03:00 253 10

Човече 🇧🇬

Човече, хей, спомни си,
небето беше синьо
преди да дойде той -
този облак от тъга,
който ти донесе тя. ...

tuik

Poesía

2005-03-28T19:19:57+03:00 154 6

Еротичен сън 🇧🇬

Еротичен сън
Заспивам сам
и какво от тва
щом духът е там
при теб сега ...

tuik

Poesía

2004-11-27T18:45:31+02:00 285 20

* * * 🇧🇬

СЪВЕТЪТ
Живей във безсъзнание
без болка и без радост
като камък наблюдаващ
чуждото страдание

tuik

Poesía

2004-11-12T18:56:05+02:00 168 2