* * *
Треперещи устни, неизказани думи,
бяла мъгла погали тишината,
свят невидян от очите затворени,
до слуха не достига шумът на реката...
Красивия спомен се превръща във бъдеще,
толкова ясно - на ръка разтояние,
сянката бяга от очите затворени,
те се отварят, заслепява ги слънцето...
Гол силует на ангелско тяло ръката погали,
нежна въздишка, стегнати мускули, екстаз...
Погледи огнени се търсят във времето,
очите искрящи се срещат, спират лудия бяг,
говорят си нежно, галят телата,
губят се в нищото... стреснати търсят се пак...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Спасов Todos los derechos reservados
Добро е.
