Тайна
2 мин за четене
Мрак. Тишина. Тялото ми потръпва от зловещата хладнина около мен. Ръцете ми са оковани във вериги, а Тя ме води някъде далече… Пустата земя е застлана с мъгла, а някъде страховито кръжи един гарван… Оглеждам се, а непрогледната тъмнина спира дъха ми… Времето минава бавно и мъчително. А Ние сме все по-близо до Замъка. Черните му кули пронизват огромната Луна и сякаш… и сякаш път вече няма… сякаш това е края на света… Когато Тя отвори портите на Замъка, сърцето ми се изпълни с ледената красота на мрака. Демонът ме сложи да седна в едно кресло, подаде ми чаша с елексир и зачака… Вгледах се в черните й празни очи, които сякаш искаха да изтръгнат душата ми. Абаносовите й коси се сливаха с черната роба, която елегантно се стелеше по мраморния под. Тя искаше нещо от мен. -Коя си ти? - престраших се да я попитам аз. -Сега аз съм твоят единствен приятел - каза Тя.- Доведох те в моето Царство за да ти взема това, от което ти се отказа. Тръпки ме побиха. Помълчах малко, погледнах чашата с елексира и я погледнах с неразбиране. - Не помниш ли? - учуди се Тя.-Не помниш ли деня, в който Той си тръгна? Не помниш ли как плака и не искаше да живееш без Него? Е,Аз съм тук, за да взема онова, което ти захвърли с лека ръка… Дошла съм за живота ти. Нали вече Него го няма? Ти ме пожела… сега изпий елексира си. Затворих очи и се помолих всичко да е само лош сън… Смъртта ме погледна, усмихна се и каза: - Не се страхувай. Сама каза, че искаш всичко да свърши… Не си ли доволна сега? - Но аз…но аз… - Ще те заведа на място, където няма да има болка, няма да има сълзи… няма да го има Него… - убеждаваше ме Тя. - Но аз не искам да съм далеч от Него! - прекъснах я аз. - Въпреки всичко аз не си представям живота си без любовта му... - Глупости! - извика Тя. - Искаш да избереш страданието пред красотата на Неизвестното? Изпий чашата и ела с мен… Ела с мен и забрави всичко!... Защото понякога смъртта живот е… Думите й ме накараха да се замисля. В деня, в който си тръгна, ми взе всичко… Вече нямах мечти… нямах душа… нямах нищо…Без да разбера ти не само се бе вмъкнал в живота ми, но се бе превърнал в самия живот… Сега, когато те нямаше, вече не знаех къде да търся смисъл… Погледнах чашата и без много да му мисля изпих елексира… Не знаех какво ме чака…но и не се страхувах… И усетих как сърцето бавно спира своя ритъм, невкусило докрай от любовта… и две очи не могат вече да обичат, защото се затварят за последен път… Едни звезди, една Луна… готови са за смърт… Каква ли тайна крият…?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Супер 
6