Тайна

Есета

288 0 4

2 мин за четене

Мрак. Тишина. Тялото ми потръпва от зловещата хладнина около мен. Ръцете ми са оковани във вериги, а Тя ме води някъде далече… Пустата земя е застлана с мъгла, а някъде страховито кръжи един гарван… Оглеждам се, а непрогледната тъмнина спира дъха ми… Времето минава бавно и мъчително. А Ние сме все по-близо до Замъка. Черните му кули пронизват огромната Луна и сякаш… и сякаш път вече няма… сякаш това е края на света… Когато Тя отвори портите на Замъка, сърцето ми се изпълни с ледената красота на мрака. Демонът ме сложи да седна в едно кресло, подаде ми чаша с елексир и зачака… Вгледах се в черните й празни очи, които сякаш искаха да изтръгнат душата ми. Абаносовите й коси се сливаха с черната роба, която елегантно се стелеше по мраморния под. Тя искаше нещо от мен. -Коя си ти? - престраших се да я попитам аз. -Сега аз съм твоят единствен приятел - каза Тя.- Доведох те в моето Царство за да ти взема това, от което ти се отказа. Тръпки ме побиха. Помълчах малко, погледнах чашата с елексира и я погледнах с неразбиране. - Не помниш ли? - учуди се Тя.-Не помниш ли деня, в който Той си тръгна? Не помниш ли как плака и не искаше да живееш без Него? Е,Аз съм тук, за да взема онова, което ти захвърли с лека ръка… Дошла съм за живота ти. Нали вече Него го няма? Ти ме пожела… сега изпий елексира си. Затворих очи и се помолих всичко да е само лош сън… Смъртта ме погледна, усмихна се и каза: - Не се страхувай. Сама каза, че искаш всичко да свърши… Не си ли доволна сега? - Но аз…но аз… - Ще те заведа на място, където няма да има болка, няма да има сълзи… няма да го има Него… - убеждаваше ме Тя. - Но аз не искам да съм далеч от Него! - прекъснах я аз. - Въпреки всичко аз не си представям живота си без любовта му... - Глупости! - извика Тя. - Искаш да избереш страданието пред красотата на Неизвестното? Изпий чашата и ела с мен… Ела с мен и забрави всичко!... Защото понякога смъртта живот е… Думите й ме накараха да се замисля. В деня, в който си тръгна, ми взе всичко… Вече нямах мечти… нямах душа… нямах нищо…Без да разбера ти не само се бе вмъкнал в живота ми, но се бе превърнал в самия живот… Сега, когато те нямаше, вече не знаех къде да търся смисъл… Погледнах чашата и без много да му мисля изпих елексира… Не знаех какво ме чака…но и не се страхувах… И усетих как сърцето бавно спира своя ритъм, невкусило докрай от любовта… и две очи не могат вече да обичат, защото се затварят за последен път… Едни звезди, една Луна… готови са за смърт… Каква ли тайна крият…?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.