22 dic 2005, 17:51

Вярвах...

  Ensayos
510 0 10
2 мин за четене

Вярвах...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Аз вярвах в теб. Вярвах на сърцето си може би повече отколкото на разума. Вярвах в слуващото се. Хванах се за чувството като удавник за сламка. Празнотата в сърцето ми беше толкова мрачна, че лъчът светлина ми се стори като цялото слънце. От страх да не се влюбя в теб сега не мога да те забравя. Не исках да отключвам сърцето си, защото знаех че ще ме боли. Не исках !- а то само се бе отключило. И слаба и уязвима станах. Привидно в мене не се случваше нищо, но душата и сърцето ми раздираха крехкара плът.

Мислех за теб и денем и нощем...Смях се и плаках с теб. И докато се усетя- устните ми се вплитаха в твоите, телата ни нежно притихваха и се сливаха в едно. Oчите ти изпепеляваха съзнанието ми...

Аз вярвх и в себе си. Вярвах, че съм по-силна и разумна...вярвах, че не бих надвила разума в името на чувствата... Вярвах, че мога поне веднъж да се спася от болката. Знаех, че няма смисъл... Времето изтичаше между пръстите ми. А колко много исках да го спра! ...И дните и ношите минаваха като миг пред очите ми.

Сега вече знам защо го направих. Не бих и могла да сторя иначе...Ти нима можеш да господстваш над чувствата си ?!

Само теб не разбирам !? Ако нищо към мене не чувстваше...защо беше вечерята, защо бяха свещите и морето..., защо ме накара да се чувствам желана? Защо впиваше устни толкова страстно в моите?

Вярвах, че не трябваше да се влюбвам в теб, но знам че не сгреших !

Кафето ми беше истинало в чашата...твоята цигара догоря в пепелника безмълвно...ръцете ми трепереха от болка, а очите ми се пълнеха със сълзи. Дойде краят, защото всичко хубаво си има край! ...Знаех, че  може би никога повече нямаше да те видя...Тръгвах си...след час-два живота ми щеше коренно да се промени.

Станах, погледнах те ...дори нямах сила да те целуна...Обърнах се и сложих края на едно вълшебство...

Вярвам, че беше красиво. Вярвам в зелените бисерни очи... Вярвам, че ще забравя и погледа и усмивката и вярата, че някой ден отново ще те срещна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Буковска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно как всеки има история свързнана с разрушителна любов. Хората вече не могат ли просто да се обичат?
    Иначе е много хубаво наистина.
  • по скоро е разказ ,но е много хубаво
  • Вярата е хубаво нещо ... продължавай да вярваш .. колкото до написаното ... на мен ми допадна .. мнгоо дори .. браво .. и една 6-тица от мен ,че ме докосна с темата ..
  • Много е въздеистващо,особено краят.
  • И от мене 6