Вярвах...
Вярвах...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Аз вярвах в теб. Вярвах на сърцето си може би повече отколкото на разума. Вярвах в слуващото се. Хванах се за чувството като удавник за сламка. Празнотата в сърцето ми беше толкова мрачна, че лъчът светлина ми се стори като цялото слънце. От страх да не се влюбя в теб сега не мога да те забравя. Не исках да отключвам сърцето си, защото знаех че ще ме боли. Не исках !- а то само се бе отключило. И слаба и уязвима станах. Привидно в мене не се случваше нищо, но душата и сърцето ми раздираха крехкара плът.
Мислех за теб и денем и нощем...Смях се и плаках с теб. И докато се усетя- устните ми се вплитаха в твоите, телата ни нежно притихваха и се сливаха в едно. Oчите ти изпепеляваха съзнанието ми...
Аз вярвх и в себе си. Вярвах, че съм по-силна и разумна...вярвах, че не бих надвила разума в името на чувствата... Вярвах, че мога поне веднъж да се спася от болката. Знаех, че няма смисъл... Времето изтичаше между пръстите ми. А колко много исках да го спра! ...И дните и ношите минаваха като миг пред очите ми.
Сега вече знам защо го направих. Не бих и могла да сторя иначе...Ти нима можеш да господстваш над чувствата си ?!
Само теб не разбирам !? Ако нищо към мене не чувстваше...защо беше вечерята, защо бяха свещите и морето..., защо ме накара да се чувствам желана? Защо впиваше устни толкова страстно в моите?
Вярвах, че не трябваше да се влюбвам в теб, но знам че не сгреших !
Кафето ми беше истинало в чашата...твоята цигара догоря в пепелника безмълвно...ръцете ми трепереха от болка, а очите ми се пълнеха със сълзи. Дойде краят, защото всичко хубаво си има край! ...Знаех, че може би никога повече нямаше да те видя...Тръгвах си...след час-два живота ми щеше коренно да се промени.
Станах, погледнах те ...дори нямах сила да те целуна...Обърнах се и сложих края на едно вълшебство...
Вярвам, че беше красиво. Вярвам в зелените бисерни очи... Вярвам, че ще забравя и погледа и усмивката и вярата, че някой ден отново ще те срещна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Буковска Всички права запазени
,но е много хубаво
