За виното като за виното
3 мин за четене
Тука няма да откриете философия. Нито сложни теоретически отговори. Въобще не! За виното като за виното, от виното...
Представям си влюбено грозде. Влюбено, настръхнало като възбудена женска гръд. И лъскаво. От щастие... Прелест просто! Зачервено от очаквания. Как да не го поиска човека...
Поискал го алчно. И го откъснал, влюбеното грозденце. За себе си. Ревнувал го от всеки слънчев лъч. От всеки повей на вятъра. От всяка небесна сълза. От ревност човекът го затворил в кацата. Заплакало гроздето за любовта си. Плакало, плакало, плакало... удавило се в сълзите си заедно с истината за голямата си любов и се оцветило в червено от кървавата болка. Превърнало се във вино. До лудост решено да отмъсти на онази човешка ръка, която го затворила и му отнела радостта...
На война като на война. Повело Виното бойците си - истината и кървавата болка. И ги облякло в най-искрящите брони - кристалните чаши, за да заслепява противника... Години наред... Най-бавното отмъщение... Най-нежното...
................
За виното като за виното...
Държа в ръка една искряща броня, пълна с отмъщението му(всичките му бойци са там, да не мислите, че незнам!). Гледам искриците вътре в бронята и си разговарям с пустото Вино. При това с ясното съзнание какво ми е намислило. И аз, обаче, не се давам лесно. Нахално му стрелкам погледи... такива едни... и стигам до великото прозрение, което бързам да споделя с него, та дано го смиля! Защото знам какво ми е намислило:
- Ти, като толкова много години отмъщаваше на човека, не се ли умори? Не се ли насити от човешките болки и тежки истини, които той споделяше с теб? Не разбирам, как е възможно това да е отмъщението ти, след като всяка болка човешка се дави в тебе... Разбираш ли, уж отмъщаваш, а отнемаш болката... Това не е отмъщение. Това е лечение.
Подскочиха бойците в бронята, възмутени от моята наглост, но Виното им даде знак да са спокойни. От което на мен не ми стана спокойно , но както и да е... Усмихна ми се то и отговори:
- Да съм се уморило!?! Ех, че прости човеци!!! И ти... Виждала ли си пчелата как жили? Жили те. И умира. А в тебе остава жилото и капчица от лечебната й отрова. Отрова, момиче, но лечебна! От нея съм взело пример, който обаче усъвършенствах. Човека ме пие и си мисли, че ме довършва. С всяка глътка от мене по-малко остава, нали? Ето и ти така си мислиш... в погледа ти го чета. Обаче всяка изпита капчица от мен, носи моите истини. Тежките истини за изгубената ми любов и кървавата болка. Това пиеш ти... Колкото повече от болката пиеш, толкова по-малко в мене остава. Това ме прави по-силно... по-силно за вас, а на мене леко ми става. Разбра ли?!?! Пчелата умира, като изстрелва отровата, която носи, но аз се усъвършенствах... ХА-Ха!!! Разбра ли? Не болката човешка се дави в мен, а човека се дави в моята болка! Обратното е , момиче!!!! Не аз отнемам от болката ваша! Вие от моята отпивате! И за това после такива ги пишете.Защото не ви свърта и виете чак от безпомощност! Едното слово ви остава след мене! И даже често неразбираемо. Ха-ха! Аз сълзите на гроздето в Себе си превърнах. Да търсите истината за собствената си глупост и алчност в мен! Да търсите истината за собствените си грешки, човешките. И да я превърнете в Слово. Оня горе твърди, че в началото било Словото! Иди, хайде, иди и му напиши с големи букви, че в Началото беше Виното!!! Тоест-Аз! Запомни ли? Или те стигна отмъщението ми? А?! Ха-ха! Запомни ли???!
Слушах... и не слушах... Бойците в бронята ми се хилеха ехидно... Малко бяха останали вътре. Останалите... бях ги изпила. Търчаха в мене като полудели коне и забиваха копита в душата и сърцето... Болка... Разкъсваща... Едва успях да попитам, нещо, което не ми беше ясно. С накъсан глас прошепнах:
- Какво грозде... Какви сълзи?...
Погали ме виното по устните и рече:
- Тихо. Сега ще ти разкажа... Представи си гроздето. Влюбено. Настръхнало като възбудена женска гръд...
....................................................
За виното като за виното от виното. В началото беше То!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Начева Todos los derechos reservados
Ще ти разкрия нещо. Когато думите ме тормозят, а не мога да ги подредя в стих, пиша проза. Нито е разказ, нито есе, нищо не е. Просто ненаписан стих. Безсилие...
