Блести дъжда, валят светулки. Аз...Ти!Аз...Ти!

One
by U2 and Mary J. Blige
Is it getting better
Or do you feel the same
Will it make it easier on you ...

Всеки път, когато видя лицето ти, светът изчезва.
И само един блясък открит в твоята усмивка,
ме кара да се чувствам, сякаш те познавам от години.
Знаеш ли че си отговорен за моите чувства.
Aз вярвам на сърцето си! ...

Небето и земята се целуват
и залезът изгрява над света.
И къщи и дървета тихо плуват,
под бреговете звездни над нощта.
Притискаме горещите си длани, ...

Във тъмното на тесните пътеки
съдбата свойта нишка си разплита,
заровени са спомените в пепел
с въпросите до следващия изгрев.
И с тази нишка пътя ще рисувам ...

Не мога да си позволя да те забравя,
не мога да не искам твоите целувки
и тръпна още от вълшебната омая
и капчиците влага искам да изсмуквам.
Не мога твоят аромат да не усещам, ...

На тази Земя два свята светуват.
И двата са крайно неясни за мен –
реалната истина стиска ме грубо,
ала мечтите държат ме във плен.
На вид са нещата и ясни, ...

След тежък сън
душата ми се буди –
унило слънце
капе
над света, ...

Ако от дяволът и бога
аз се скрия
дълбоко
и зад четири стени
опъна здрава тел, ...

Седнала на меката възглавница
На пода в стаята си ... пиша.
Зад гърба ми е прозореца,
От който светлината ме обгръща.
Копчетата на клавиатурата ми тракат- ...

Ела...
Eла... и ме прегърни,
усети как тялото ми тръпне за теб,
ела... и ме докосни,
плъзни по кожата ми късче лед. ...

Със мислите ми вечно си със мене.
Ти всяка нощ присъстваш във съня.
Със теб танцувам, с теб се любя,
пред теб изливам своята душа.
Събличам те и нежно те докосвам, ...

ДЕВОЙКАТА
Каза ми да не се страхувам и ме целуна нежно. Прегърна ме силно, за да успокоиш треперещото ми тяло. Опитваше да ме предпазиш от мен самата – от вечното ми съмнение, от разрушителния максимализъм, който винаги убиваше красотата в споделените мигове. Не знам кой те прати в живота ми и защо. ...

Мечтата на ****
Ти си още тук. Но него го няма. Или може би не я виждаш. А помниш ли го? Помниш ли момичето, което трепереше, когато го прегърнеш? Сега, когато посегнеш да я докоснеш, което се случва толкова рядко, тя пак потреперва. От страх. Ти си й станал някак по-далечен. Друг си. Чужд. И тя тре ...

Мина през мен и остави бледи следи!
Добре!Не усетих нищо!Но дали?
Мина ден, мина два, а ти изчезна просто ей така?!
Нещо ми има?Сънувам нещо красиво, но идва сутринта и идва реалността!
Усетя ли те, видя ли те, чуя ли те- корема ми се свива, а сърцето ми засилено започва да пулсира. ...

Дворецът на илюзиите
Рухна. Стоя безпомощна сред развалините и се чудя как и откъде да премина по безболезнен начин режещите отломки на спомена. Беше ни уютно там, вътре. Беше ни удобно. Лесно. Имаше дори някаква суха пресметливост в нашето кътче. Бяхме изградили заедно тази измама, за да бягаме там ...

Подари ми свещи! Зная -
много съм събрала, ала пак
в малката ни и уютна стая
няма да е тишина и мрак.
Пукат пламъчета, пресекулено. ...

Каква любов!
Не е ли лудост
да те обичам въпреки това, което
ми причини на тази възраст -
на шарен пъзел е сърцето ми. ...

Аз съм горчивият залък,
който засяда на гърлото.
Ти, заблуден, че е малък
дълго преглъщаш го, дълго ...
Аз съм и тази прашинка, ...

Виждала ли си
нощем небето, когато
луната е трудна,
в пълнолуние?
Зловещо и тъжно е. ...

Аня
Правило ли ви е впечатление как спят малките деца? Най-често проснати по гръб с разтворени ръце, готови да поемат целия свят в прегръдката си. Без страх, без тревогите на нашия делник или дълбоко вгнездилите се ужаси, които ни тормозят нощем с отчайващата си непреодолимост - страховете, съмнения ...

Тъгата тъй жестока е,в ъгъла стаена,
и дълбоко във гърдите ми тежи.
Там,в болницата на етаж последен
детенце мъничко в легло лежи.
Очички към вратата не поглеждат- ...

> "Няма втори шанс, Онази вечер ще опиша
> няма ни една врата,
> която да се притвори
> и да каже ми "ела"...
> Срещнах те случайно- ...

До небето
и обратно,
бяла стълбичка
реди се –
поетажно, ...