Вечерницата ме целуна
на разсъмване.
Събудих се от звездния и прах.
Тръгвайки луната
ми намигна весело... ...

Сбъдната мечта
Лежим един до друг,
целувам те,
гледам аз към твоите очи,
искам поглед нежен, ...

Да бях художник, да те нарисувам
на пейката пред магазина.
Но съм поет и рискувам
да направя от думи картина.

От теб научих се
да плача и скърбя.
От теб научих
да не мога да се доверя.
От теб научих се, ...

-Аз все още те обичам... - каза тя и една сълза се търкулна по гладката й страна. - Не знам защо, нито как, но аз все още те обичам...
-Разбери,че ти за мен не си това, което съм аз за теб... не исках да те наранявам, но ти просто не ми оставяш друг избор...
А всичко започна с някаква си уж мимолетн ...

Вървя сама, безцелно, без посока,
дочувам само ромон на вода.
Едва ли е река така дълбока,
както облялата ме самота.
Не виждам, не усещам, не мечтая ...

Тъгувам за бялата къща и стария бор,
в душата ми тъжно щурчето засвири,
луната зад облака скри се и там,
в клоните, вятъра плаче без сили.
Едва ли някога ще се завърна, ...

Като пронизан в сърцето
от магично олово,
мисля си, тръпна, задето
ще те видя отново!
Ако извадят куршума ...

С прилива идвам,
с отлива си отивам.
Под бледа луна,
сред води разлюлени,
гледам брега ...

Месец май е разлистен отново.
И отново лехите със рози
са напъпъли, и е красиво,
по небето дъгата пролази.
Цветовете са радост в очите - ...

Тъжна разходка по плажа
При изгрев на тъжна луна
Предлагам понякога
Малък кораб забравя
Да диктува в морето вълни ...

Пожълтяла фотография на самотен плаж
Осветена от сълзите восъчни
На пожълтяла свещ
Спомням си, че там вървеше хилаво момче
С пожълтели дрехи ...

I.
Непрозрачна мъгла ме прегръща
И двамата влизаме вкъщи
По улиците навън се стичат
Като реки хора в колите си ...

Чувствал ли си се така
сякаш пропадаш...
Чувствал ли си се така
сякаш губиш всичко...
Случвало ли ти се е ...

Ти ме създаде
Звезда съм аз! Високо в небосвода грея,
защото ти ми подари небе!
И птица съм - със влюбен дух се рея,
защото ти ми подари криле! ...

Това разказче се роди във фантазията ми, след като прочетох еротичното продължение „Страст-2” от Христо Костов. Моля, поставете червената точка!J
Беше краят на лятото. Минаваше полунощ. Небето бе обсипано със звезди. Две фигури се разхождаха по мокрия пясък, държейки се за ръце. Бяха се събули и вод ...

Ако някой ден се върнеш,
при мен любими мой...
най-чудна песен в мен ще звънне.
Ще се закича с Момина сълза
и по росата боса ще изтичам. ...

Да чакам тук сама,
това е моята съдба!
Да плача нощ и ден,
игра това е вече за мен,
но тази игра ще свърши ...

Сега си тук
и те обичам...
Обичам те,
когато си приличаме.
Обичам те, ...

Ако беше извор,
дълго вода
от тебе бих пила.
Ако беше в душата ми стих,
бих ти дала най-чистото име. ...

Ще се срещнем непременно - по сценария сме длъжни.
(той е писан от затворник и подписан е: О’Хенри)
Там ще бъдем много смешни, Там ще бъдем малко тъжни,
над червивите асфалти под неони побелели.
Аз ще съм с букет в хартия, ти- с усмивка на лицето ...

Любовта е най-силното чувство, което човек може да изпита през живота си. Тя води хората към смели постъпки и когато е истинска и силна, оправдава бягството от дома. Много хора в името на любовта напускат родното си място, своите родители, роднини, защото това чувство е по-силно от привързаността. Н ...

Заваля тихо. Небето беше мрачно и черно като този ден в душата, в който тя се прости с любовта! С голямата, майчина, чиста и неподправена любов... с тази любов, която бе хранила и носила в сърцето си през всичките тези 19 години! И как минаха тя не разбра, поела кръста на плещите си сама, преборила ...

(не съм решил за себе си дали да се отпечата!!!)
Читателю мой, защо тази книга взе я?
Какво очакваш да прочетеш тук?
Чувствата мои описах в нея,
но не желая с тях да стигна до тук! ...

(просто изповед)
Лицемерие нечие аз не приемам.
Затова на миналото обръщам гръб.
Щастието не крие се в лъжите.
Макар да не подлежат на никакъв съд. ...

Потърсих си тема,
но нямаше за какво...
Поисках да пиша,
а себе си не попитах:
- Защо? ...

...
Душата ранена,
като птица уморена,
сега не лети,
а бавно и тъжно, ...

Остани!
Денят превърна се в нощ,
нощта превърна се в ден.
Останах аз смутен, с в гърба забоден нож
и всичко рухна като семената зрели на младия лен. ...

За теб
За теб мъжете войни
ще водят, наи-красива
и най-прекрасна
от всички жени си ти. ...

... Поглед кратък , като миг безкраен – всичко ли казва или лъжи ни нашепва? Нещо свято, в тъмнината се прокрадна и към сърцето, Път със обич си проби. Като цвете То разцъфна – тъмнината разпиля. Безмилостно душата стопли – болка сладка разпиля. ...

Минало. Зачатие. Живот. Миг. Бъдеще.Тайна. Настояще...
Къде е смисълът? Каква е загадката? Какъв е пътят към истината и познанието, към пълноценното човешко съществуване?
Всъщност всичко това е задача без сигурно и точно решение, една невероятно красива магия- тайнствена и силна, която ни удивлява с ...

Вече цяла седмица не зная
жива ли съм или просто,
уж жива, между живите вървя...
Сърцето свило се - ридае...
...А болката съсипва ми света... ...

Прости ми, че се събуждам,
и погледжам към небето.
Усмихвам се на слънцето,
и трепва мислъта за теб в сърцето...
Не спирам да гледам красивата сянка ...

Още e в сърцето ти,
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти ...