Остани!

Остани!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Денят превърна се в нощ,

нощта превърна се в ден.

Останах аз смутен, с в гърба забоден нож

и всичко рухна като семената зрели на младия лен.

От дни и нощи искам да те видя,

да зърна лицето ти и да спра да редя

безмълвни писма,

прокълнати от белите листа.

Остани още миг, за да те открия.

Върни ме сред водите тихи дето се мия,

 с водата от поточето, строено

от природната килия.

Бъди до мен, когато изгревът се покаже

на свода небесен и мене премаже

с топлите си жълтеникави лъчи,

които ще ме морят, както гарванът над гроба ми, който грачи.

08.04.2006.