Остани!
Остани!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Денят превърна се в нощ,
нощта превърна се в ден.
Останах аз смутен, с в гърба забоден нож
и всичко рухна като семената зрели на младия лен.
От дни и нощи искам да те видя,
да зърна лицето ти и да спра да редя
безмълвни писма,
прокълнати от белите листа.
Остани още миг, за да те открия.
Върни ме сред водите тихи дето се мия,
с водата от поточето, строено
от природната килия.
Бъди до мен, когато изгревът се покаже
на свода небесен и мене премаже
с топлите си жълтеникави лъчи,
които ще ме морят, както гарванът над гроба ми, който грачи.
08.04.2006.
© Алекси Слав All rights reserved.