19.05.2006 г., 20:08

Остани!

137 0 0

Остани!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Денят превърна се в нощ,

нощта превърна се в ден.

Останах аз смутен, с в гърба забоден нож

и всичко рухна като семената зрели на младия лен.

 

От дни и нощи искам да те видя,

да зърна лицето ти и да спра да редя

безмълвни писма,

прокълнати от белите листа.

 

Остани още миг, за да те открия.

Върни ме сред водите тихи дето се мия,

 с водата от поточето, строено

от природната килия.

 

Бъди до мен, когато изгревът се покаже

на свода небесен и мене премаже

с топлите си жълтеникави лъчи,

които ще ме морят, както гарванът над гроба ми, който грачи.

 

08.04.2006.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекси Слав Всички права запазени

Коментари

Коментари